Огнян Ковачев С въоръжено око: техники за гледане и оптики на разказване през XVIII и XIX век Всяка епоха вижда в образи епохата, която идва след нея. Валтер Бенямин, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм” През 1840 г., в рецензия за новоизлезлия роман на Стендал Пармският манастир, Оноре дьо Балзак…
Read MoreЕвелина Ръждавичка Първото пловдивско изложение и „чудесата” на модерния свят Бързите темпове, с които се развива световното индустриалното производство през първата половина на деветнадесетото столетие, налагат търсенето на нови пазари и форми за представяне и продажба на готовите продукти. Традиционните стокови панаири не могат да отговорят на новите потребности и това предопределя тяхната гибел.…
Read MoreДобринка Парушева Общество, технология и култура, или как Балканите се срещат с Модерното Винаги, когато мисля за срещата на Балканите с Модерността, един от първите образи, който ми идва на ум, е на “Ориент-Експрес”. Разбира се, той е само символ на Модерното. При това не е неговият първи агент на Балканите, тъй като…
Read MoreСветла Черпокова „Под систематично подреденото творение … ” (Поглед към алхимичните наличности в Германия и в немската литература от края на ХVІІІ век и началото на ХІХ век) „Векът на разума”, „векът на Волтер”, „Нютоновата епоха”, „епохата на Гьоте”– това са все определения за ХVІІІ век, които дори и човек, неангажиран с исторически, културологични…
Read MoreНиколай Аретов Един модерен и един „контрамодерен” поглед към железниците: Стоян Заимов и Захари Стоянов Влаковете имат важно място в изкуството на ХІХ и ХХ век – импресионистите ги рисуват, авторите на литературни и филмови уестърни ги вплитат в сюжетите си. Една характерна митологема представя прокарването на железопътна линия през пустошта, надделяването над природата…
Read MoreПламен Антов ХVІІІ век – сциентизъм и митология. “История славянобългарска” между историята и националния епос “История славянобългарска” е национална икона – една от безспорните. Началото на много български начала (точно това е Пламен Антов проблемът, който специално ще ни занимава тук); и освен това – абсолютното начало на Българското (за което също няма как…
Read MoreНадежда Андреева Напредъкът на обществото и разпадът на личността в произведенията на Фридрих Шилер (18 в.) и Х. М. Енценсбергер (20 в.) Едно от големите духовни постижения на 18. в., превърнало се в емблема на столетието, е идеята за тоталност – за единност на общността, цялост на човешкия характер, пълнота на съществуването. Като идеално…
Read MoreЮлия Николова Кажи му името… Епохата на Българското възраждане в своята същност се приема като време на усвояване на модерността в нейните различни измерения – исторически, философски и естетически. Би могло да се каже, че от тоя период (втората половина на ХVІІІ и целия ХІХ век) българската култура живее с убеждението, че се включва,…
Read MoreЙорданка Бибина На прага на времето: Ахмед Хамди Танпунар и модерната турска поезия Ахмед Хамди Танпънар (1901-1962) е разностранен творец, познат на турския читател най-вече с разказите и романите си. Но те са проникнати от силното поетично начало, пронизало и прозата, и поезията му, която днес все повече привлича вниманието на литераторите. Защото е…
Read MoreСаня Велкова Усвояването на традицията и натискът на модерното – гръцкият пример преди един век Преходът между ХIХ и ХХ век е особен и значим период в най-новата гръцка история. Това време е белязано с непрестанни усилия за обединяване на гърците в рамките на гръцката държава и със затвърдяване измеренията на „националния мит“1, легитимиращ…
Read More
Последни коментари