Българското общество за проучване на осемнадесети век навърши 30 години

В края на 1980-те години западният свят се опитва да пробие „желязната завеса“ и установи диалог в отделни сфери и в академичния живот. Това е периодът, през който американецът Робърт Дартън (изследовател по културна история) урежда първите семинари „Изток-Запад“ за млади изследователи в рамките на Международната асоциация за проучване на 18 век. С тази инициатива се поставя началото на дългогодишна практика, отваряща хоризонта на обмен и контакти между различни страни и институции. От 1992 г. до днес представители на България вземат редовно участие в тях.

След 1990 г. в бившите държави от съветския блок се основават дружества за проучване века на Просвещението и произтичащите от него процеси в Ново време.

През есента на 1992 г. една малка бележка на вратата на Университетска библиотека приканваше изследователи да се отзоват на сбирка в една аудитория с цел създаване на  Българското общество за проучване на ХVІІІ век. По-късно се разбра, че нейният инициатор е историкът Иван Първев, който беше участвал в семинар „Изток-Запад“ в Италия на Международната асоциация. Ентусиастите за българско дружество бяхме много. По-младите нямахме опит в подобни формации, но пред нас стоеше перспектива за нови контакти на национално и международно ниво. Първите членооснователи бяха от академичните звена на БАН, университетски преподаватели, библиотекари от Националната библиотека, изследователи на музейното дело. По-късно членството се разрастна със специалисти от чужбина: Американски у-тет в България, Букурещки у-тет, белградските Институти за история и за литература и изкуства.

Някак естествено дойде и избора на първия председател проф. Надя Данова. Ще отворя една скоба, за да вметна малка тайна: наскоро отбелязахме 80-я рожден ден на колегата, с която ни свързват години на ползотворно сътрудничество и обмен на идеи. На нея дължим академичния старт и активност на Българското общество и не на последно място на нестихващите контакти, особено полезни за по-младите поколения.

Като за начало тя изнесе въвеждаща лекция за европейските процеси на  Просвещението и балканските му проекции. По нейна инициатива се състоя и първата конференция Толерантност и нетолерантност (София, юли 1994), чиито доклади и отзиви бяха публикувани на страниците на сп. Etudes balkaniques и Българска етнография, 1995. Всъщност една от ключовите теми на ХVІІІ век е болезнената тема за верската толерантност, чийто отзвук не заглъхва през десетилетията и до днес. Поставяйки този топос на дневен ред проф. Данова отвори една палитра от теми, които засягат едновременно Запада и Изтока и които не са загубили значението си, вплетени в сегашното актуално време. Затова и проведената през същата 1994 г. конференция „Волтер, балканските и славянски общества“ предизвика интерес по повод 300-годишнината от рождението на френския просвещенец, станал „притча во езицех“ от крайния европейски Запад до Русия и Балканите. Ангелина Вачева и Росица Градева съдействаха да се включат участници от Белгия, Румъния, Русия, Франция. Някои от тях помогнаха за приемането на Българското общество като пълноправен член на Международната асоциация. С това важно решение прието на конгреса в Мюнстер, 1995 г. се сложи началото на академичния обмен и правото на българската страна да изпраща свой представител на заседанията на Управителния съвет и Бюро на Асоциацията. Постепенно Българското общество стана активен член на същата Международна асоциация и участва във всичките му начинания, в това число и в конгресите провеждани на всеки четири години.

Но да се върнем на очертаните теми и издания, които последваха при ръководствата на Николай Аретов и Рая Заимова за периода 1997-2009 г. Като че ли конференциите озаглавени  Да мислим другото – образи, стереотипи, кризи (18-19 век), Модерността – вчера и днес, Пари, думи, памет разшириха тематичните нива, при които въз основа на интердисциплинарния подход се извеждат стереотипи за „своето“ и „чуждото“, за вглеждането в европейското огледало в търсене на националното. Разширени версии на докладите бяха публикувани от Николай Аретов в издателство „Кралица Маб“. На свой ред текстовете от конференцията Оксидентализмът или (тенденциозните) „източни“ представи за „Запада“ показаха „обратната страна на медала“, извеждайки на преден план критични нотки спрямо западната култура датиращи от по-стари и нови времена и отговарайки на съвременните тенденции в изследването на тази тема. Публикациите ще открием на страниците на сп. „Литературна мисъл“ и „Etudes balkaniques”.

Наред със сериозните теми Просветеният смях внесе ведро настроение, припомняйки допустимото и смешното в писменото слово през ХІХ в. По повод процеса на приемане на България в Европейския съюз пък бяха очертани Пътищата и границите, които разделят и обединяват реалното и имагинерно придвижване, скициращо процесите на модернизация в югоизточния дял на Европа. Във всички научни форуми участваха с интерес и някои колеги от чужбина, в това число и от Скопие, Букурещ, Истанбул. Текстовете са налични на сайта на дружеството, създаден през 2003 г. и подновяван през годините.

През 2008 и 2012 г. бяха проведени две конференции с международно участие, посветени  съответно на кончината и рождението на големия френски просветител Жан-Жак Русо (1712-1778). Двуезичният сборник с доклади, озаглавен Природа и общество (изд.“Кралица Маб“, 2010) и специалният брой на сп. Etudes balkaniques, 2013/1 с Прочит(и) на Жан-Жак Русо през XIX и XX век бяха високо оценени в специализираната научна периодика у нас, в Румъния и Франция.

В организираните от Ангелина Вачева и Иван Първев конференции за периода 2010-2015 г. беше следван заложения интердисциплинарен подход. Надежда Александрова, Николай Чернокожев, Мария Баръмова също взеха участие в успешното им провеждане. Европеизъм и регионализъм през „Дългия XVIII век“ , пътищата на информация, Писмото като културен и исторически феномен през ХVІІІ и ХІХ в. насочиха вниманието към своеобразието на международния диалог и възрожденската епистоларност.  На този фон по-различен беше форумът посветен на реките, водните пространства през ХVІІІ в. и Дунава, състоял се в София (2014) след Годишната сесия на Международната асоциация. И накрая ще спомена, че „Дългия XVIII век“, лансиран като понятие през последните години в европейските изследвания и у нас се утвърди като подходящо название за електронното издание, което поехме да издаваме и популяризираме.

Страницата с кратки изводи за дейността ще завърши колегата Бойка Илиева. 

Да ни е честит юбилеят! 

 

 

Проф. дфн Рая Заимова