25 февр. 2018

В търсене на легендата. Пътеки към Агликина поляна

  Николай Аретов В търсене на легендата. Пътеки към Агликина поляна   Националната митология целенасочено и последователно изгражда разгърнат разказ за героите, сред които борците за свобода заемат важно място. Този разказ извежда на преден план, сакрализира, определени топоси, свързани с важни събития, с битки и особено лобните места. По-късно на тях се поставят паметници…

Read More
25 февр. 2018

Възрожденските географски карти: стратегии на употреба

Десислава Лилова Възрожденските географски карти: стратегии на употреба   Задачата ми днес е да се опитам да реконструирам идеологическите употреби на географските карти във възрожденската култура. Проблемът заслужава внимание, тъй като географията е възлов предмет в образователната система от този период. Между 1835 и 1874 са отпечатани 38 учебника (55 заедно с преизданията), 3 атласа…

Read More
25 февр. 2018

Мнемоничният субект в българската поезия от средата на XIX в. – пътувания във времето

  Анна Алексиева Мнемоничният субект в българската поезия от средата на XIX в. – пътувания във времето   С понятието Мнемоничен субект означавам психосоциалните характеристики на един, съществен за поезията от 40-50-те г. на XIX век, ролеви тип, който, носталгично обърнат към миналото (преживяно или въобразено), го митологизира, превръща го в основополагащ разказ за националната…

Read More
15 ян. 2018

Католикът хан Тервел?

    Рая Заимова Католикът хан Тервел?   Може би трябва да започна от „откриването” на Тервел, познатия българския хан (701-718?), наследника във властта на Аспарух, който през 705 г. помага на император Юстиниан да си възвърне престола в Цариград и е удостоен с титлата „кесар”, предназначена по онова време само за християнските владетели. Един…

Read More
15 ян. 2018

Духът на 1776: Полската и далматинската декларация за философска независимост

    Лари Уолф (Бостън) Духът на 1776: Полската и далматинската декларация за философска независимост   Увод: Славянските народи   „Първите звена в дългата верига от реформи и революции, проекти и заблуди, въстания и репресии, които през XVIII век доведоха до падането на стария режим, трябва да се търсят не в големите западни столици, в…

Read More
15 ян. 2018

Самоидентификация между Изтока и Запада: гръцките характеристики на балканския феномен в края на XIX и първата половина на ХХ в.

    Саня Велкова Самоидентификация между Изтока и Запада: гръцките характеристики на балканския феномен в края на XIX и първата половина на ХХ в.   Отношението към Запада е важна част от византийското наследство на гърците – много ясно изразено у Генадиос Схолариос и доста по-рано – в 1330 г. у Григориос Паламас, преживял кръстоносните…

Read More
15 ян. 2018

Умният път е: с тяхното оръжие да се въоръжим… Модерният дебат за “родно” и “чуждо” през 30-те години на ХХ век

Албена Вачева Умният път е: с тяхното оръжие да  се въоръжим… Модерният дебат за “родно” и “чуждо” през 30-те години на ХХ век   Съществуват вече доста изследвания, интерпретиращи проблема за начина, по който Центърът се обособява като такъв и преподрежда в концентрични кръгове около себе си отделни зони на културно влияние, определяйки ги като…

Read More
15 ян. 2018

Играта на конструиране на образи и „Балканският ориентализъм”

    Румяна Л. Станчева Играта на конструиране на образи и „Балканският ориентализъм”   Основното, което предизвиква полемичната ми нагласа в контекста на този форум, озаглавен „Оксидентализмът или (тенденциозните) „източни” представи за „Запада”, е разбирането ми, че Балканите не би трябвало да се включват в подобен контекст, че те са Eвропейски (юго)Изток, различни в своето…

Read More