Бойка Илиева Образът на Италия и италианците във възрожденските учебници по география (Италия и възрожденските представи за Оксидента) Изложението представлява опит да се очертае мястото на Италия във възрожденските представи за Оксидента, въз основа на доосвобожденските учебници по география. Ще бъде потърсен отговор на следните въпроси: 1. Какви са обемът и качеството на информацията…
Read MoreНадежда Андреева Европа в лириката на Асен Разцветников Животът и цялото творчество на Асен Разцветников свидетелства за личност, дълбоко вкоренена в родното и широко отворена към цивилизацията, която наричаме европейска. Връзките, която тази отвореност поражда, са резултат от естественото взаимопроникване на елементи, които конструират европейското културно поле; те са генетични, понеже творецът е продукт…
Read MoreНадежда П. Александрова Една “европейка” в турската провинция или какво виждат жените Проектът за този текст намира своето вдъхновение от пътеписа на М. Ф. Карлова, “Турската провинция и нейният селски и градски живот. Пътешествие из Македония и Албания” 1868г”.1 Впечатление прави фактът, че това е единствения текст от руска авторка в целия сборник с…
Read MoreРая Заимова Енциклопедията през века на Просвещението Енциклопедичните издания започват да излизат масово в Западна Европа в края на ХVІІ в., а през ХVІІІ в. стават мощен инструмент на научната комуникация и символ на културния напредък през Просвещението. Специално във Франция се развива лексикографията на френския, появяват се речници на този език и в…
Read MoreАнтоанета Балчева Националната държава в дигиталната епоха и парадоксите на балканистичния дискурс Живеем във време, когато въпреки кризата в бранша на информационните технологии, дигиталната революция все още е в самото си начало. Нейните дългосрочни икономически, политически и културни последствия все още не са ясно изразени, и все още съществуват повече открити въпроси отколкото сигурни…
Read MoreТеодора Бакърджиева Русе “град велик и многотърговен” или модерен ли е “модерен Русчук” От десетилетия Русе носи етикета “модерен град”, а русенци дори в периоди на кризи, категорично определят себе си като модерни хора и имат самочувствието на по-европейци от другите. Корените на тази “модерност“ могат да се открият още в края на ХVІІІ…
Read MoreРусана Бейлери Социолингвистични проблеми на албанската литература В памет на проф. Живко Бояджиев Еволюцията на албанската книжовна норма, включваща азбука, правопис и езиков стандарт, преминава през изключително голямо разнообразие през ХХ в., за да достигне до компютърните възможности за дигитализация през ХХІ в. Настоящата статия разглежда по какъв начин социолингвистичните проблеми се отразяват…
Read MoreРумяна Прешленова Висшето образование в Австро-Унгария и българите 1879-1918 г. – Нови манталитети и нови възможности Какво друго, ако не висшето образование, е най-прекият път към науката, техниката и модернизацията на обществата в новото време? Разбира се, този път не е лек, особено за нации като българската, осъдени на прословутото догонващо развитие. Създаването на…
Read MoreЛора Попова Образът – визия на манталитета на хипермодерния човек Преходът от модернизъм към постмодернизъм се осъществява през втората половина на ХХ век. Докато Бруно Латур твърди „никога не сме били модерни”, Чарлс Тейлър обговаря „безпокойството на модерността”, Хабермас чертае „философският дискурс на модерността”, а Фредрик Джеймисън говори за една „единствена модерност”. Джани…
Read MoreМюжден Мехмедова Митовете на модерната албанска идентичност от началото на XX век Възраждането на Балканите е период на национални борби и извоюване на националната независимост. Именно тогава „малките” балкански народи изграждат свои програми и идеологии, които предопределят съдбата им за напред. Националните програми от периода на Възраждането обхващат не само борбата за независима…
Read More
Последни коментари