Бисера Дакова Българските символизми През 1928 г. в пета книжка на сп. „Хиперион“ Ив. Радославов помества ласкава рецензия за „Черни рози“ на Елин Пелин, в която изрича изумителните констатации: „стихове в проза, но от благородния род на Тургеневите или Бодлеровите“; „Майстор на формата и на поетичността й, без да изпада в изкуственост и съчинителство,…
Read MoreБорис Ангелов Каравеловата интерпретация на „криворазбраната цивилизация“ Вглеждането във възрожденския дебат около „Криворазбраната цивилизация“ в контекста на „Националните идентичности/литератури и глобализацията“ намира своето оправдание в може би пресилената интуиция, че комичната колизия с трагична развръзка е възлова за събралите ни въпроси, доколкото явява травматичното конструиране на националната идентичност. Очевидна е рискованата редукция на болезнената…
Read MoreАделина Странджева Европа и подвижността на културните ѝ граници „Професорството в Англия е таквази износна кариера, че към него тичат най-способните и най-избраните – съвсем напротив от както става у нас в България“1. Ако това бяха дочути реплики от днешните академични кулоари, щяха да прозвучат като трафарет. Но те са извадка от възрожденската преса…
Read MoreДиалектика на традиционното и модерното: “Видрица” на поп Минчо Кънчев Николай Аретов Свикнали сме да мислим модерното в скрита или явна опозиция с традиционното. Реалните явления обаче винаги са по-сложни, в тях присъстват различни, често противоположни тенденции, които влизат в сложни, дори конфликтни отношения и нерядко единствено избраната гледна точка на наблюдателя дава предимство…
Read MoreСтарите дрехи на новото време. Отново за хронотопа на Балканите Съгласно стандартния историко-географски подход „модерната“ ера се характеризира с пет черти: разцветът на Европа от ХVІІ в., отслабването на църковния контрол над интелектуалния живот, развитието на светска народна култура, политически централно значение на нацията; и преди всичко възприемането на „рационални“ методи в науката и…
Read MoreБЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЕК НАСЛАДИ И ЗАБРАНИ Интердисциплинарна конференция 10-11.10.2017 г. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нова конферентна зала Програма Вторник, 10 октомври 2017 г. 9.00 – 11.00 Откриване на конференцията Водещ: Рая Заимова Пенка Данова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Ориенталските наслади: музиката…
Read MoreБЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЕК НАСЛАДИ И ЗАБРАНИ Интердисциплинарна конференция 10-11.10.2017 г. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нова конферентна зала Програма Вторник, 10 октомври 2017 г. 9.00 – 11.00 Откриване на конференцията Водещ: Рая Заимова Пенка Данова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Ориенталските наслади:…
Read MoreДрагана Грбић, Институт за књижевност и уметност (Београд) Визуелизација владара у делу Јована Рајића История разныхъ Славенскихъ народовъ наипаче Болгаръ, Хорватовъ и Сербовъ Рад анализира слике владара у Рајићевом делу История разныхъ Славенскихъ народовъ наипаче Болгаръ, Хорватовъ и Сербовъ (I-IV, 1794, 1795 Беч) са фокусом на представе најважнијих владара српске средњовековне…
Read MoreГодишна конференция на Българското дружество за проучване на XVIII век Пътища на информацията през дългия XVIII век 14.10. 2015 г. СУ „Св. Климент Охридски“, Ректорат, Зала №1 10:00 Откриване Първо заседание Председател Ангелина Вачева Надя Данова Гръцките ръкописни и печатни пътеводители от ХVІІІ и ХІХ век Цветан Радулов Мястото на XVIII век в…
Read More„Христоитията“ на Райно Попович и гърко-римската античност Марта Методиева Изследването на присъствието на гръко-римската античност в произведенията на българските просвещенци от края на XVIII-ти и целия XIX-ти век предизвиква интерес поради непроследените прояви на влиянието, което тя е оказала върху техния мироглед, върху етичния и културния им код на поведение. В синхрон с обръщането…
Read More
Последни коментари