Витана Костадинова
Западни визии
Резюме
Дефиницията на понятието оксидентализъм, която използвам за отправна точка, не съвпада със схващането на Иън Бурума и Авишай Маргалит за оксидентализма като “война срещу конкретна идея за Запада” (“The Origins of Occidentalism”. In: The Chronicle of Higher Education. The Chronicle Review. Feb. 6th, 2004). По-скоро виждам употребата на термина в двете посоки зададени от Кериър в предговора му към редактирания от него сборник есета “Оксидентализъм: образи на Запада” (1995), а именно: вижданията на Запада за самия себе си отвътре (което е неминуемо следствие от проекциите на Ориента като опозиция между Нас и Другите – поне според концепцията на Саид за ориентализма) и вижданията на Изтока за Запада. За по-голяма яснота би могло да се използва предложеното от Линдстром разграничение (Кериър 1995), който използва термина оксидентализъм само по отношение на източния дискурс за Запада, а западния дискурс за Запада нарича “авто-оксидентализъм”.
В този ред на мисли, бих искала да предложа една съпоставка между българските проекции на Запада от началото на 20-ти век и авто-образите на Запада, заложени в текстовете на превежданите по това време автори. Конкретните наблюдения в тази посока ще тръгнат от представянето на Запада в Байроновия “Дон Жуан”, откъси от който се появяват на български език и преди това, но през 1919 е вече изцяло преведен, макар и в проза. Авторовото заиграване с чужди стереотипи за Англия предлага своеобазна двойнственост на проекциите на английскостта в текста като видяна и отвътре и отвън. Ще се търсят паралели между Байроновото противопоставяне на Изтока и Запада в това произведение и различните нива на контрастиране на Ориента и Оксидента в публикуваното в българската преса от този период – от литературно-критични студии като “Източното и западното изкуство” в сп. “Везни” до стереотипизираните образи на отделни западно-европейски нации.
На един по-следващ етап, при представителна извадка от конкретни наблюдения, анализът на българските образи на Запада може да се обвърже с процесите на изграждане и надграждане на българска национална идентичност.
