Уенди Брейсуел
Ориентализъм, оксидентализъм и космополитизъм: Балкански пътеписи за Европа
(резюме)
Отчитайки хибридната природа на пътеписа, в статията се задават въпросите: дали той е маскирана като творческо писане документалистика; дали е разновидност на автобиографията; доколко може да се има доверие на информацията в него за описваните непознати места и за хората, които “картотекира”…
Работата върху тази тема е част от изследователски проект за начините, по които хората от Балканите пишат пътеписите си и за отношението им към европейските идеи. Тя се базира на проучванията върху западноевропейския (предимно британски и френски) пътепис и възможностите да дефинира едновременно света за своя читател у дома и същевременно да показва на “незападните” читатели какво е “Западът” в явно или скрито противопоставяне.
От XVI век, а може и по-рано, пътешественици от крайните източни части на Европа са правили същото. Те са създали богато и разнообразно писмено наследство за Европа и останалия свят, като се започне от дипломатически доклади и се стигне до писма, пътеписи, литературни пътешествия и други. Това писане също е посветено на подреждането и оценката на частите на света и дефинирането на самия себе си и на своето собствено общество в съпоставка с другите. Използваните стратегии често са поразително еднакви: отново и отново пътеписци от Балканите изтъкват характеристиките на хората и страните и ги описват като “западни” или “източни”, за да определят себе си и обществото си като подобни или различни, положителни или отрицателни. Ориента неизбежно създава своя допълващ Оксидент – и обратно.
В тази работа “Изтокът” и “Западът” се превръщат в координати на една чисто морална карта. Пътешествениците космополити може да са отричали очебийността на разделението Изток/Запад по начин, по който само на малцина е било позволено да избягат, но дори и подобни ограничени прерисувания на картата на света, стимулират читателите да виждат себе си като равноправни членове на една всеобхватна общност. Това е изходната точка – скромна, но реална. В пътеписите от Балканите има установени системи на различия, които функционират за сметка на другите, но в същото време този жанр разкрива и нови начини за виждане на света, за смесване на периферия и център, на положително и отрицателно. И накрая, успява да отправи предизвикателство към социалните и политическите практики в обществата, от които произлизат пътешествениците.
