Научните статии да не превишават 25 стандартни страници (не повече от 45 000 знака, включително бележките, цитираната литература и приложенията).

Оформление на текстовете Заглавие – Times New Roman, 12.

Име на автора без съкращения, принадлежност към институция

(учреждение, страна) – Times New Roman, 12.

Формат: МС Word

В началото на статиите се представя резюме на английски език – до 800 знака, Times New Roman, 10, Line Spacing: Single. – Abstract: [text..]

Ключови думи на английски език – до 10 ключови думи, Times New Roman, 10, Line Spacing: Single. – Keywords: […]

Шрифт на основния текст: Times New Roman, 12, Normal, Justified, Line Spacing 1.5.

Цитирането на източниците вътре в текста:

(Славейков 1980); (Славейков 1980: 393); (Balta and Ölmez 2011: 43–69).

Цитирането на източниците в текста трябва да бъде на езика, на който е ползван съответният източник.

Бележки под линия: Нанасят се автоматично с функция Footnote на текстообработващата програма на съответната страница след пунктуационния знак и представляват уточнения към текста. Ако има нужда да реферират към научно издание, то следват принципа на цитиране вътре в текста (Славейков 1980); (Said 1978); (Balta and Ölmez 2011: 43-69).

Font: Times New Roman, Size 10, Normal, Justified, Line Spacing 1.

Архивните единици следва да се посочват под линия с функция Footnote на текстообработващата програма, а в края на текста да се обособят като „архивни източници“ след библиографията.

Кратките цитати се оформят с кавички, чиято употреба зависи от езика, на който е написан материалът. По-дългите цитати се оформят като отделен абзац с по един празен ред преди и след, 11 пункта.

Илюстрациите се предават в отделни файлове – JPG или TIF с резолюция поне 300 dpi.

В случай на графики и илюстрации с авторски права (снимки, чертежи, карти, таблици, графики и др.), трябва да се посочи източникът на материала; формата на потвърждението трябва да бъде съгласувана със собственика на материала (фотограф, график и пр.).

Цитираната литература се подразделя на „Библиография“ и „Архивни източници“. Библиографията се подрежда в азбучен ред по фамилия на автора    .

Библиографските единици на кирилица се изписват първо на оригиналния език, след което в кръгли скоби се добавя техният транслитериран на латиница вариант.

Правилата за транслитерация на българска кирилица са в съответствие със Закона за транслитерация, утвърден през 2009 г. (Държавен вестник, бр. 19). Правилата за транслитерация на руска кирилица следват стандарт  ГОСТ 7.79-2000.

Примери:

За книги:

Зимън-Дейвис, Натали. 1999. Белетристиката в архивите. Прев. Н. Михайлова. София, Есклибрис. (Ziman-Deyvis, Natali. 1999. Beletristikata v arhivite. Prev. N. Mihaylova. Sofia, Ekslibris.)

Славейков, Петко. 1980. Съчинения. Т. 5. София, Български писател. (Slaveykov, Petko. 1980. Sachinenia. T. 5. Sofia, Balgarski pisatel.)

Carruthers, Mary. 2008. The Book of Memory: A Study of Memory in Medieval Culture. Cambridge, University Press.

Δημαράς, Κωνσταντίνος.1983. Νεοελληνικός Διαφωτισμός. Αθήνα, Ερμής.

За статии в списания:

Аретов, Николай. 2021. Завладяването на Търново като митичен сюжет. – Литературна мисъл, № 1, с. 123–143. (Aretov, Nikolay. 2021. Zavladyavaneto na Tarnovo kato mitichen syuzhet. – Literaturna misal, № 1, s. 123–143.)

Дичев, Ивайло. 2012. Фенове на родината. – Критика и хуманизъм, № 39, с. 239–248. (Dichev, Ivaylo. 2012. Fenove na rodinata. – Kritika i humanizam, № 39, s. 239–248.)

Wolff, Larry. 2006. The Global Perspective of Enlightened Travelers: Philosophic Geography from Siberia to the Pacific Ocean. – European Review of History/Revue Européenne d’histoire, Vol. 13, № 3, pp. 437–453.

За статии в сборници:

Манолова, Надя, Християн Атанасов. 2019. Сирашките каси в Дунавския вилает на Османската империя (60-те и 70-те години на XIX век). В: О. Събев, Хр. Атанасов (съст.), Българският XIX век: нови архиви и прочити. София, АИ „За буквите – О писменехь“, с. 18–82. (Manolova, Nadya, Hristiyan Atanasov. 2019. Sirashkite kasi v Dunavskia vilaet na Osmanskata imperia (60-te i 70-te godini na XIX vek). V: O. Sabev, Hr. Atanasov (sast.), Balgarskiyat XIX vek: novi arhivi i prochiti. Sofia, AI “Za bukvite – O pismenehy”, s. 18–82.)

Sabev, Orlin. 1999. Ottoman Medreses in Rusçuk-Rousse. In: Mélanges Prof. Machiel Kiel. Études réunies et préfacées par Prof. Emérite Abdeljelil Temimi. Zaghouan, Temimi Foundation, pp.507–528.

Kappler, Matthias. 2011. Printed Balkan Turkish texts in the Cyrillic Alphabet from the Middle of the 19th century (1841–1875): A Typological and Graphematic Approach. In: E. Balta, M. Ölmez (Ed.). Between Religion and Language:Turkish-Speaking Christians, Jews and Greek-Speaking Muslims and Catholics in the Ottoman Empire. Istanbul, Eren, pp. 43–69.

За онлайн източници:

Кьосев, Александър. 2004. С помощта на чук. Към критика на гилдийната идеология. – LiterNet, Достъпно на: https://liternet.bg/publish4/akiossev/chuk.htm [прегледан 12.03.2023]. (Kyosev, Aleksandar. 2004. S pomoshtta na chuk. Kam kritika na gildiynata ideologia. – LiterNet, Dostapno na: https://liternet.bg/publish4/akiossev/chuk.htm [pregledan 12.03.2023].)

Пушкин, Александър С. Медный всадник. – Culture, Достъпно на: https://www.culture.ru/poems/5072/mednyi-vsadnik [прегледан 14.11.2020]. (Pushkin, Aleksandar S. Medny’ vsadnik. – Culture, Dostapno na: https://www.culture.ru/poems/5072/mednyi-vsadnik [pregledan 14.11.2020].)

След „Библиография“ се описват използваните архиви, обособени като „Архивни източници“ по модела:

Archives du ministère des affaires étrangères (MAE), série Europe (1961–1965), sous-série 1

Централен Исторически Архив (ЦИА) ф. 177, оп. 2, а.е. 801, л. 204.