Антоанета Балчева Националната държава в дигиталната епоха и парадоксите на балканистичния дискурс Живеем във време, когато въпреки кризата в бранша на информационните технологии, дигиталната революция все още е в самото си начало. Нейните дългосрочни икономически, политически и културни последствия все още не са ясно изразени, и все още съществуват повече открити въпроси отколкото сигурни…
Read MoreТеодора Бакърджиева Русе “град велик и многотърговен” или модерен ли е “модерен Русчук” От десетилетия Русе носи етикета “модерен град”, а русенци дори в периоди на кризи, категорично определят себе си като модерни хора и имат самочувствието на по-европейци от другите. Корените на тази “модерност“ могат да се открият още в края на ХVІІІ…
Read MoreРусана Бейлери Социолингвистични проблеми на албанската литература В памет на проф. Живко Бояджиев Еволюцията на албанската книжовна норма, включваща азбука, правопис и езиков стандарт, преминава през изключително голямо разнообразие през ХХ в., за да достигне до компютърните възможности за дигитализация през ХХІ в. Настоящата статия разглежда по какъв начин социолингвистичните проблеми се отразяват…
Read MoreРумяна Прешленова Висшето образование в Австро-Унгария и българите 1879-1918 г. – Нови манталитети и нови възможности Какво друго, ако не висшето образование, е най-прекият път към науката, техниката и модернизацията на обществата в новото време? Разбира се, този път не е лек, особено за нации като българската, осъдени на прословутото догонващо развитие. Създаването на…
Read MoreЛора Попова Образът – визия на манталитета на хипермодерния човек Преходът от модернизъм към постмодернизъм се осъществява през втората половина на ХХ век. Докато Бруно Латур твърди „никога не сме били модерни”, Чарлс Тейлър обговаря „безпокойството на модерността”, Хабермас чертае „философският дискурс на модерността”, а Фредрик Джеймисън говори за една „единствена модерност”. Джани…
Read MoreМюжден Мехмедова Митовете на модерната албанска идентичност от началото на XX век Възраждането на Балканите е период на национални борби и извоюване на националната независимост. Именно тогава „малките” балкански народи изграждат свои програми и идеологии, които предопределят съдбата им за напред. Националните програми от периода на Възраждането обхващат не само борбата за независима…
Read MoreОгнян Ковачев С въоръжено око: техники за гледане и оптики на разказване през XVIII и XIX век Всяка епоха вижда в образи епохата, която идва след нея. Валтер Бенямин, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм” През 1840 г., в рецензия за новоизлезлия роман на Стендал Пармският манастир, Оноре дьо Балзак…
Read MoreЕвелина Ръждавичка Първото пловдивско изложение и „чудесата” на модерния свят Бързите темпове, с които се развива световното индустриалното производство през първата половина на деветнадесетото столетие, налагат търсенето на нови пазари и форми за представяне и продажба на готовите продукти. Традиционните стокови панаири не могат да отговорят на новите потребности и това предопределя тяхната гибел.…
Read MoreДобринка Парушева Общество, технология и култура, или как Балканите се срещат с Модерното Винаги, когато мисля за срещата на Балканите с Модерността, един от първите образи, който ми идва на ум, е на “Ориент-Експрес”. Разбира се, той е само символ на Модерното. При това не е неговият първи агент на Балканите, тъй като…
Read MoreСветла Черпокова „Под систематично подреденото творение … ” (Поглед към алхимичните наличности в Германия и в немската литература от края на ХVІІІ век и началото на ХІХ век) „Векът на разума”, „векът на Волтер”, „Нютоновата епоха”, „епохата на Гьоте”– това са все определения за ХVІІІ век, които дори и човек, неангажиран с исторически, културологични…
Read More
Последни коментари