Висшето образование в Австро-Унгария и българите 1879-1918 г. – Нови манталитети и нови възможности

Румяна Прешленова Висшето образование в Австро-Унгария и българите 1879-1918 г. – Нови манталитети и нови възможности   Какво друго, ако не висшето образование, е най-прекият път към науката, техниката и модернизацията на обществата в новото време? Разбира се, този път не е лек, особено за нации като българската, осъдени на прословутото догонващо развитие. Създаването на…

Read More

Образът – визия на манталитета на хипермодерния човек

Лора Попова Образът – визия на манталитета на хипермодерния човек     Преходът от модернизъм към постмодернизъм се осъществява през втората половина на ХХ век. Докато Бруно Латур твърди „никога не сме били модерни”, Чарлс Тейлър обговаря „безпокойството на модерността”, Хабермас чертае „философският дискурс на модерността”, а Фредрик Джеймисън говори за една „единствена модерност”. Джани…

Read More

Митовете на модерната албанска идентичност от началото на XX век

Мюжден Мехмедова Митовете на модерната албанска идентичност от началото на XX век     Възраждането на Балканите е период на национални борби и извоюване на националната независимост. Именно тогава „малките” балкански народи изграждат свои програми и идеологии, които предопределят съдбата им за напред. Националните програми от периода на Възраждането обхващат не само борбата за независима…

Read More

С въоръжено око: техники за гледане и оптики на разказване през XVIII и XIX век

Огнян Ковачев С въоръжено око: техники за гледане и оптики на разказване през XVIII и XIX век   Всяка епоха вижда в образи епохата, която идва след нея. Валтер Бенямин, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм”   През 1840 г., в рецензия за новоизлезлия роман на Стендал Пармският манастир, Оноре дьо Балзак…

Read More

Първото пловдивско изложение и „чудесата” на модерния свят

Евелина Ръждавичка Първото пловдивско изложение и „чудесата” на модерния свят   Бързите темпове, с които се развива световното индустриалното производство през първата половина на деветнадесетото столетие, налагат търсенето на нови пазари и форми за представяне и продажба на готовите продукти. Традиционните стокови панаири не могат да отговорят на новите потребности и това предопределя тяхната гибел.…

Read More

Общество, технология и култура, или как Балканите се срещат с Модерното

Добринка Парушева Общество, технология и култура, или как Балканите се срещат с Модерното     Винаги, когато мисля за срещата на Балканите с Модерността, един от първите образи, който ми идва на ум, е на “Ориент-Експрес”. Разбира се, той е само символ на Модерното. При това не е неговият първи агент на Балканите, тъй като…

Read More

Един модерен и един „контрамодерен” поглед към железниците: Стоян Заимов и Захари Стоянов

Николай Аретов Един модерен и един „контрамодерен” поглед към железниците: Стоян Заимов и Захари Стоянов   Влаковете имат важно място в изкуството на ХІХ и ХХ век – импресионистите ги рисуват, авторите на литературни и филмови уестърни ги вплитат в сюжетите си. Една характерна митологема представя прокарването на железопътна линия през пустошта, надделяването над природата…

Read More

ХVІІІ век – сциентизъм и митология. “История славянобългарска” между историята и националния епос

Пламен Антов ХVІІІ век – сциентизъм и митология. “История славянобългарска” между историята и националния епос   “История славянобългарска” е национална икона – една от безспорните. Началото на много български начала (точно това е Пламен Антов проблемът, който специално ще ни занимава тук); и освен това – абсолютното начало на Българското (за което също няма как…

Read More

Напредъкът на обществото и разпадът на личността в произведенията на Фридрих Шилер (18 в.) и Х. М. Енценсбергер (20 в.)

Надежда Андреева Напредъкът на обществото и разпадът на личността в произведенията на Фридрих Шилер (18 в.) и Х. М. Енценсбергер (20 в.)   Едно от големите духовни постижения на 18. в., превърнало се в емблема на столетието, е идеята за тоталност – за единност на общността, цялост на човешкия характер, пълнота на съществуването. Като идеално…

Read More

Кажи му името…

Юлия Николова Кажи му името…   Епохата на Българското възраждане в своята същност се приема като време на усвояване на модерността в нейните различни измерения – исторически, философски и естетически. Би могло да се каже, че от тоя период (втората половина на ХVІІІ и целия ХІХ век) българската култура живее с убеждението, че се включва,…

Read More