БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЕК

Книгите като събития в Европа и Османската империя (ХVІІ–ХІХ век)

Интердисциплинарна научна конференция

10 юни 2019 г., понеделник

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нова конферентна зала

Програма

9.00 – Откриване на конференцията от проф. Рая Заимова – председател на Българското общество за проучване на XVIII век.

9.05-9.45 – Пленарна лекция

Anna Ohanjanyan – (Mashtots Institute of Ancient Manuscripts “Matenadaran”, Yerevan, Armenia, Pontica Magna program fellow at the NEC) – Debating Confessions: Armenian Polemical Literature in the Early Eighteenth Century.

9.45-10.00 – Дискусия

10.00-10.15 – Кафе пауза

10.15-11.30

Водещ: Надежда Александрова

Ангелина Вачева (СУ „Св. Климент Охридски“) – Книгите-събития в кореспонденцията на Валентин Жамре Дювал и Анастасия Соколова.

Рая Заимова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – За Монтескьо по български.

Мария Полимирова (ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“) – Цетинските инкунабули в България.

Елмира Василева (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Книжовната дейност на американските протестантски мисионери в Цариград през ХIХ век.

Дискусия

11.30-11.45 – Кафе пауза

11.45-13.00

Водещ: Анна Алексиева

Маргарита Серафимова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Книгата в огледалото на книгите.

Николета Пътова (Институт за литература – БАН) – Първата автобиографична книга на бивш роб – житейски наративи и политически послания.

Цветан Радулов (Научен архив – БАН) – Пътеписната литература за Османската империя през XVIII век – в търсене на познатото и непознатото.

Красимира Хаджиева (Югозападен университет „Неофит Рилски“) – Интересът на Западна Европа към официалния език на Османската империя: Institutionum linguae Turcicae libri quatuor – първата печатна граматика на турския език.

Дискусия

13.00-14.00 – Обедна почивка.

14.00-15.15

Водещ: Андриана Спасова

Мария Шушарова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Маргиналните бележки по „Обретенов сборник“ (края на 18 в.).

Десислава Узунова (СУ „Св. Климент Охридски“) – Общата читателска рецепция на цикъла „Чудеса Богородични“ и Паисиевата „История славянобългарская“ (по свидетелствата на три ръкописа).

Сирма Данова (СУ „Св. Климент Охридски“) – Вина и оневиняване в новобългарските преводи на „История славянобългарская“.

Анна Алексиева (Институт за литература – БАН) – „История славянобългарская“ – от „на пакост греком“ до „най-първата искра в народната свяст“.

Дискусия

15.00-15.15 – Кафе пауза

15.15-16.30

Водещ: Николай Чернокожев

Надя Данова (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – Още за балканските преводи през 19 век.

Маргарита Добрева (Институт за балканистика с център по тракология – БАН) – За книгите, съставени или преведени от Мюниф паша.

Надежда Александрова (СУ „Св. Климент Охридски“) – „Многострадална Геновева“ – книги и събития.

Пламен Антов (Институт за литература – БАН) – Библиотеката на Кандов.

Дискусия

16.30-16.45 – Пауза

16.45-18.00

Водещ: Ангелина Вачева

Николай Чернокожев (СУ „Св. Климент Охридски“) – Питания за четенето в 12 страници.

Кети Мирчева – Към историята на една книга: „Черковний въпрос“ на Светослав Миларов – създаване, среща с османската цензура и следосвобожденска публикация.

Недка Капралова (Институт за литература – БАН) – За трудното „раждане“ на книгата: несгоди и спомоществования.

Андриана Спасова (Институт за литература – БАН) – Неиздадените книги на Найден Геров: тенденция или отстъпване от демократизирането на знанието.

Заключителна дискусия