Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Надежда П. Александрова

Една “европейка” в турската провинция или какво виждат жените

 

Проектът за този текст намира своето вдъхновение от пътеписа на М. Ф. Карлова, “Турската провинция и нейният селски и градски живот. Пътешествие из Македония и Албания” 1868г”.1 Впечатление прави фактът, че това е единствения текст от руска авторка в целия сборник с руски пътеписи за българските земи. Обвита в неизвестност остава и биографията на самата авторка. Освен сведение за публикацията на оригиналния текст2, бележката, съпътстваща всеки пътепис в този сборник, не съдържа никаква информация за тази жена. Тази неяснота отново отваря темата за несполуките на женското авторство, които често се дължат на неустойчивост на номинацията, на липса на биографичен наратив, който да стабилизира авторовото присъствие.

Но без да задълбаваме много в повторителността на това явление и причините за него, изложението ни ще се насочи по-скоро върху авто-рефлексивността на този пътеписен разказ. Карлова осъзнава уникалната си поставеност като руска пътешественичка в градовете и селата на тази част от османската провинция през XIX век. Тя подчертава, че не само е първата рускиня, но и първата европейска пътешественичка по тези земи. Авторката се чувства удобно в своята цивилизационно по-престижна европейска идентичност. Макар и да идва от място, доста по-на изток от западните провинции на Османската империя, Карлова заема една ориенталистка гледна точка, коментираща и критикуваща нравите и изостаналостта на тези части на Европейска Турция. Нейният пътеписен разказ е фрагмент от големия разказ за западното завоюване на (континенталния) “изток” и за огледалния процес на придвижване на “изтока” на запад, за цел легитимация на собствената идентичност. Всъщност гледната точка на Карлова не е толкова уникална, колкото и привлекателна да ни се струва играта на déplacements между Ориент и Оксидент. Подобна е позицията на повечето руските пътешественици по българските зами и тя отдавна е известна на критиката.3 Уникалното в случая е родът /gender на московчанката с авантюристичен дух, придружила приятеля си г-н Г.4 по време на едно пътешествие. Този текст няма претенцията да открива някакъв уникален écriture féminine, а да улови онези моменти на критическо осмисляне на видяното, в които проличава отношение на загриженост и тревога от неравнопоставеността между половете в тези общества. С еманципаторски патос Карлова критикува примиренческото поведение на местните жени към патриархалните порядки. Не по-малко интересно е предадено отношението на християнките и мюсюлманките, към самата авторка на текста. Подобно на една източна лейди Монтегю и Карлова разчита на своята свидетелска позиция, за да направи по-достоверни разказите си за посещението в женските помещения на домовете. Но, освен че има преимуществото да посети недостъпни за мъжете-пътешественици места, жената-автор не пропуска да опише и местата, където обичайно пребивават мъжете – кафенето, хана, софрата на господаря в чорбаджийския дом.

Тези места най-често са отправна точка към диференциране на повествованието и по още няколко признака, освен този по пол. Макар и кратък, този пътепис се стреми да прави паралели на още поне две нива. Последователно се правят сравнения на бита и нравите на мюсюлманите и християните, без осезателно пристрастие към порядките в живота на християнските поданици на империята.

Както посочва и заглавието на пътеписа, направен е опит за описание на градовете и селата в тези османски провинции, като превес взимат градските пространства. Вероятно това се дължи на нарасналата роля на градовете през XIX век за развитие на търговията и индустрията, както и за превръщането им в средища на културен и социален живот.

 

***

Пътеписът на М. Ф. Карлова, която и да е тя, не е дълъг и изчерпателен. Той е по-скоро набор от сцени от живота на населението по тези земи, отколкото обстоятелствен разказ. Това не омаловажава неговата стойност, особено в моментите, когато разказът разкрива идентификационните стратегии на авторката. Рускиня, християнка, пътешественичка, европейка, са само няколко от по-важните променливи в сложната идентичност на авторката в текста. Променливите са обединени от едно име, обгърнато в неизвестност. Засега…

 

Бележки:

  1. М.Ф. Карлова. “Турската провинция и нейният селски и градски живот. Пътешествие из Македония и Албания, 1868 г.” В: Руски пътеписи за българските земи XVII-XIX век, ред. Маргарита Кожухарова. София: Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 318-335
  2. М.Ф. Карлова.“Турецкая провинция и её сельская и городская жизнь. Путешествие по Македонии и Албании В:Вестник Европьi,” Спб No: 6, 1870, стр. 721-753.
  3. Повече относно причините за късния интерес на руските пътешественици към българските земи вж. у Мария Тодорова. “Откриването на Балканите”. В: Балкани. Балканизъм. София: Университетско издателство “Ст. Климент Охридски, 2004, стр 99-135.
  4. Редакторите на изданието смятат , че е възможно спътникът на М. Ф. Карлова да е руският изследовател Ал. Ф. Гилфердинг. Вж. Турската провинция и нейният селски и градски живот. Пътешествие из Македония и Албания, 1868г.” В: Руски пътеписи за българските земи XVII-XIX век, ред. Маргарита Кожухарова. София: Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 335.
Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Leave a Comment

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.