Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Рая Заимова

Енциклопедията през века на Просвещението

 

Енциклопедичните издания започват да излизат масово в Западна Европа в края на ХVІІ в., а през ХVІІІ в. стават мощен инструмент на научната комуникация и символ на културния напредък през Просвещението. Специално във Франция се развива лексикографията на френския, появяват се речници на този език и в същото време излизат исторически речници, които дават тласък на разрастващия се енциклопедизъм. (Dix-huitième siècle: 2006) Най-известна става Енциклопедията на Дидро (1713-1784) и д’Аламбер (1717-1783).

Историята

В 1745 г. френският издател Бретон си издейства привилегията да публикува превод на “Енциклопедия на науките и изкуствата”, написана на английски от Шарбер със заглавие “Речник” – така, както са били издавани всички до този момент справочни издания в Западна Европа. След редица неуспешни опити, възлага делото на Дени Дидро – човек с широк дух и инициативност. Дидро обаче решава вместо да направи превод, да обобщи човешките познания във философски дух като за целта привлича всички философи на своето време. Към това дело се присъединява д’Аламбер, математик и писател. От пуснатата подписка за събиране на средства най-голям дял пристига от масонските ложи не само във Франция. По това време не едно масонско общество се занимава с научни изследвания, чиито резултати рядко виждат бял свят. От своя страна Академиите и отделни научни дружества и личности правят изследвания във всички области, развивайки и разпространявайки принципите на философията основаваща се експеримента и на космополитния дух. Приносът им в научното познание бележи истински напредък през първата половина на ХVІІІ век. (Mousnier, Labrousse: 1985)

Но да се върнем на подетото дело на Дидро. През 1750 г. най-напред излиза “Проспекта” му заедно с една предварителна реч на д’Аламбер. Всички известни писатели обещават да им сътрудничат с перото си или това е новата форма на Република на словесата. Успехът е голям. Скоро, обаче, грубостта на Дидро и рационалистичната теза на един абат от Сорбоната, предизвикват остри недоволства в обществото. Духовници пишат срещу първите два тома и Дидро е хвърлен в Бастилията. Директорът на издателството Малерб издейства по-нататъшното излизане на труда, чието заглавие в превод е “Енциклопедия или Речник на науките, изкуствата и занаятите от общество на хора на перото”. (Encyclopedie: 1778) Някои политически събития във Франция създават предпоставки за обединение около морала и националната съвест, която се въздига срещу рушителите – философи. Най-силните обвинения са срещу деизма в статията на д’Аламбер за Женева и калвинизма, срещу материализма на Хелвеций в творбата му “Духът” и срещу някои двусмислени разсъждения в първите томове.

По време на Стария режим във Франция цензурата е много силна и всеки ръкопис за печат е минавал на комисия и получавал или не разрешение за публикация от името на краля. Енциклопедията се оказва много атакувана и кралят снема закрилата си от нея. Тогава светската дама Помпадур и поетът Малерб съдействат за спасяване на делото. Енциклопедията започва да излиза без кралска закрила под вещото око на полицията. Окончателното й отпечатване става през 1772 г. Междувременно д’Аламбер и Русо я напускат, а Дидро успява да изведе делото до край.

 

Кръгът около Енциклопедията

 

Известни имена като Волтер и Русо сътрудничат със статии. Най-усърдните са Дидро, д’Аламбер, Жокур, Дюмарсе, Мармонтел, Холбах. Те произхождат от знатни фамилии и буржоа. Дидро, освен механиката, написва статиите по математика, Жокур е компилатор, крояч по всички теми и главен редактор, граматиката е дело на Дюмарсе, естествената история на Добентон, литературата на Мармонтел, а музиката на Русо. Хелвеций и Холбах са отявлени пропагандатори на материализма. Барон Холбах се изявява и като атеист.

Деизмътспоред който Бог е създател на вселената, но развитието й не зависи от неговата воля – е водещ и добре размит от сътрудниците на Дидро. Денят, в който верующият протестант Русо се усеща за това, напуска разстроен Енциклопедията и започва да се бори срещу злокобното дело на разложението и рационализма, на което до този момент – по негови думи – е сляпо служил. (Starobinski: 2002)

Същност на съдържанието

Разбира се, Енциклопедията е азбучник на човешките познания: математика, физика, музика, философия, теология и др. Философите са смятали, че са изложили по всеки въпрос достиженията на човешката мисъл, включително и онова, което до този момент не е било възможно да се публикува. Усещайки важността на механиката Дидро съставя трактати за всеки занаят, придружен с гравюри или, както се твърди, това са резултатите от масонските дискусии по негово време. В тях обаче се срещат много неточности, а обемът на статиите не е пропорционален на важността на предмета. От книжовна гледна точка Енциклопедията е несъвършена и огромният й размер обърква читателя, дори и днес.

 

Духът

 

В Енциклопедията властва дух на отрицание и на разруха: отрича се абсолютното, чудесата, мистериите, метафизиката, противоречието. Утвърждава се свободата на мисълта, на изказа, на действието и на живот, както и универсалната толерантност. Благоразумно всяка доктрина не е изречена директно, а само загатната. Подходът се състои в изреждане на всички обективности, без да те да се отхвърлят направо, а просто читателят е препратен към някоя друга статия или том, който не винаги съществува. Това е, всъщност, методът на Бейл, който е успешно приложен. (Laurent: 1996)

 

Църквата

 

Из средите на църковните служители съвсем естествено се надигат гласове срещу философите. Намират се и такива, които мълчаливо отминават постиженията им. Някои пък отдават повече значение на морала, отколкото на подмолното безбожие. Други пък, сухо атакуват историческите неточности у Волтер или грешките му по отношение на Библията. При все това, повечето църковни служители представят религията най-вече като помирителка за индивида и благотворна за обществото, а истината за нея остават на заден план. А това се оказва най-голямата им грешка, защото в основата на тоя прецедент философията имала възможност да се развива.

Движенията на църковните служители срещу Енциклопедията не успяват, защото тогава Църквата е разядена от противоречия между йезуити и янсенисти (Янсениус), които отнемат интелектуалния й потенциал. Дори враговете на Енциклопедията са лишени от дух и не успяват да излязат в убедителна полемика. А публиката, която се забавлявала, се пристрастявала към онези, които осмивали доказаните сили в обществото.

 

Разпространение

 

Както самата Енциклопедията, така и книгите, които излагат доктрината й, се разпространяват бързо и на широко. Цензурата се оказва привидна, дори полицията не реагира на незаконната търговия. Печатането се извършва реално в Париж с фалшив издателският адрес. Най-често се посочва Амстердам, Кьолн, Женева, т.е. извън Франция. Методът напомня на начина, по който е публикувана литературата на лутераните. Това било публична тайна. Дори се смята, че крал Луи XV е действал така, че да не пречи на разпространението й. Все пак, философите се стараели да ухажват кралския двор, някои от сбирките им били в салоните на благородници (като например Холбах), а фаворитите имали причини да предпочитат морала на Дидро пред този на Църквата. Целта била дворът да бъде убеден, че нападките към безбожниците биха могли да бъдат изгодни за него. По този начин, кралската власт станала таен съюзник на “сектата”.

Успешното популяризиране на Енциклопедията я прави четена от селски първенци, от католически свещеници в провинцията, от образованите буржоа, от дребните адвокати и писари. С две думи, от средната класа във Франция. Когато духът на тая класа се преобразява, революцията идва от само себе си. Известно е, че Енциклопедията е идейната основа на революцията, пак същата революция от 1789, чиято проекция усещаме и в наше време. Тя формира революционния дух, без който революционните действия, винаги възможни, не биха имали последствия. И за да бъдем по-точни: революцията сигурно щеше да се състои без Енциклопедия и философия, но щеше да бъде подбудена от политически и икономически причини. Тя нямаше да съдържа в себе си цяла една философия, определено разбиране за живота. Философията на ХVІІІ в. – това е интелектуалната, идейната форма на революцията.

 

Българският случай или вместо заключение

 

Редно е да си зададем въпроса каква е рецепцията на Енциклопедията на Дидро и д’Аламбер у нас. В българския ХІХ век обикновено се приемат отделни нейни автори като най-известните са Волтер и Русо. Техните образи са глобални, на велики мислители от Европа и не се свързват конкретно с дейността им в Енциклопедията. Гръцката интелигенция от края на ХVІІІ-ХІХ в., особено онази част от нея, която се образова на Запад, оценява по свой начин, приемайки или отхвърляйки отделни философски постулати. Посредством нея и нейната модерна култура, се образоват и много българи. Но дали е съществувала приемствена връзка между едните и другите на основата на Енциклопедията, едва ли можем еднозначно да отговорим.

Отделни томове от второто и третото издание са в наличност в НБКМ, Пловдивската библиотека “Ив. Вазов” и в библиотеката на СУ, включително и съвременно фототипно издание от първото инкриминирано издание от средата на ХVІІІ в. Това означава, че томовете са били в наличност по нашите земи още преди основаването на обществените библиотеки. Остава отворен въпросът до колко са били използвани от интелигенцията в България не само през ХІХ век, а и в последствие? Ще вметна, че през 60-80 години на миналия век се твърдеше, че Волтер е автор на статиите за българите – а те всъщност, не са подписани! На друго ниво, философите, някои от които дават наистина основата на марксизма, минаваха за “буржоазни” учени, на които липсвало класово-партиен подход и т.н. (Френските просветители: 1963) Прочее, за нас остава важен фактът, че всепознанието от Просвещението навлиза избирателно в българското патриархално общество опосредствено и конкретната енциклопедия или издание от Европа има значение и тежест съобразно необходимостта от образованост и модернизация по “балкански”.

 

 

Литература

 

DIX-HUITIÈME SIÈCLE. Dictionnaires en Europe, n 38, 2006.

ENCYCLOPÉDIE ou Dictionnaire raisonne des sciences, des arts et des métiers par une société des gens de lettres, mis en ordre et publié par M. Diderot et quant à la partie mathématique par M. D’Alembert. 3e éd. t. 5, A Genève, 1778.

LAURENT, B. L’esprit des Lumières et leur destin. Paris, Ellipses, 1996, p. 38 sq.

MOUSNIER, R.-E.LABROUSSE, Le XVIIIe siècle. L’époque des “Lumières” (1715-1815). Paris, PUF, 1985, 12-19.

STAROBINSKI, J. Rousseau répond à Voltaire. Le discours sur les sciences et les arts. Athènes, 2002, p. 99 sq.

ФРЕНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ от ХVІІІ век за религията. С., БКП, 1963.

 

 

 

 

НАУКИТЕ ПРЕЗ ХVІІІ ВЕК

Някои по-важни дати

 

1730 Термометър на Реомюр

1736-1745 Пресмятане на земния меридиан в Лапония и Перу (Мопертюи, Ла Кондамин)

1743 Трактат по динамика (д’Аламбер)

1749 Естествена история, т.1 (Бюфон)

1751 Енциклопедия, т.1 и т.2

1754 Трактат за усещанията (Кондияк)

1755 За духа (Хелвеций)

1770 Система на природата (Холбах)

1775 Откриване на ваксината (Дженер)

1780 Лавоазие открива ролята на кислорода при дишане и горене

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Leave a Comment

*