Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Теодора Бакърджиева

Русе “град велик и многотърговен”

или модерен ли е “модерен Русчук”

 

От десетилетия Русе носи етикета “модерен град”, а русенци дори в периоди на кризи, категорично определят себе си като модерни хора и имат самочувствието на по-европейци от другите. Корените на тази “модерност“ могат да се открият още в края на ХVІІІ в., времето когато натрупванията на опит в градския, по-модерен начин на живот стават видими и Русе започва да се отличава от селищата в региона.

Разположен на европейската река Дунав и на важен търговски кръстопът, градът създава много повече поводи за излизане от традиционната рамка в сравнение с останалите провинциални селища. Русе е граничен град, а за границите М. Елиаде казва, че освен междина, праг, който отличава и противопоставя, те са и парадоксално място, където световете общуват. (ЕЛИАДЕ 1998: 16-17) Реката-граница е прозорецът на русенци към непознати светове, тя ги вдъхновява, кара ги да се чувстват по-мобилни, по-свободни. Главно по Дунава идват новите идеи, новите моди, а те са импулсите, които провокират, пораждат желание за влизане в света на другия, за неговото опознаване, копиране, а това безспорно са духовни движения с положителен знак.

Границата слага траен отпечатък върху живота на хората тук. В своите пътни бележки (ср. на ХVІІв.) османският пътешественик Е.Челеби пише, че в Русе жителите говорят свободно няколко езика, носят скъпи сукна и са великодушни, гостоприемни и щедри. (ГАДЖАНОВ 1909: 654) С утвърждаването на търговията като приоритетна дейност, местните представители на гилдията достигат до най-отдалечените търговски центрове на империята, пътуват до значими европейски пазари. Впечатляващият търговски просперитет на града се коментира от почти всички преминали през града пътешественици. Според отчета на френския дипломат Шарл дьо Пейсонел русенските търговци владеят изцяло търговията с Влашко, доставят стоки от най-далечни места, посещават редовно големите панаири. (ФРЕНСКИ ПЪЕПИСИ 1975: 303-315) Градът се оживява и от присъствието на чужди търговски представители, които поддържат тук свои кантори. Напълно чужда на ориенталското безвремие и леност е атмосферата на русенското пристанище, където всеки ден спират и тръгват по над 100 гемии, а пазарът “гъмжи” от разнообразието на стоки. (АНГЛИЙСКИ ПЪТЕПИСИ 1987:389) Пристанището и пазарът са топоси, които играят важна роля не само в стопанското, но и в социалното и културно развитие на града. Тук господства не само езикът на цифрите, а се води и културен диалог. Русенци обичат да се разхождат по пристанището и на пазара, да посрещат и изпращат корабите, мислено да се пренасят в техните чужди светове, а за много от тях това е единственото възможно пътуване. На тези оживени места те се срещат с хора от различни страни, с различни обичаи и култури и светът за тях става по-близък, по разбираем, тук те получават самочувствие, че живеят в град, който е част от европейското пространство.

Търговски документи от края на ХVІІІ в., съхранявани в Брашов и Сибиу съдържат данни за асортимента от стоки, които се внасят и изнасят на русенския пазар – басми от Лайпциг, платове от Линц, парижки есенции, английски шалове, шишета розмарин, рокли, дантели, панделки, фаянс, струни за музикални инструменти, лъкове за цигулки, чорапи, часовници, прибори за хранене, очила, огледала, хартия и др. (ВЕЛИКИ 1958: 61-76) Това са само стоки, но за русенци те носят вълнуващия аромат на далечното, непознатото. Вероятно стоките не са приемани еднозначно – у някои предизвикват учудване, възхищение, у други насмешка, дори гняв, но макар и бавно навлизат в бита, поставят началото на нови модни тенденции в облеклото, в обзавеждането на дома, в духовните предпочитания.

Като град разположен на Дунав, през Русе често минават маршрутите на чужди пратеничества, на военни делегации. Тези посещения са повод за провеждане на пищни публични церемонии, а създадената празнична атмосфера прекъсва делничния поток с неговата рутина и монотонност, влияе върху човешката психика, докосва деликатни струни от душата на човека. Възможността на местните жители да участват в подобен род събития, макар и като странични наблюдатели, задоволява естественото им човешко любопитство, потребността от общуване с другостта, от колективни преживявания и усещания. През Русе минава маршрутът на Великото австрийско посолство, което след подписването на Карловацкия мирен договор пътува за Истанбул. Гостите са посрещнати от “необичайно множество от народ”, всички излезли извън града, за да видят с очите си чуждо посолство. Водачът на Пратеничеството граф Волфганг фон Етинген, е приятно впечатлен от вниманието, което му се оказва и решава да отвърне на жеста. На 6 януари 1700г., празника на Епифаний, той организира забележително тържество с музика, на което присъстват пашите, влашкият войвода, местният православен епископ, много граждани. Всички наблюдават церемонията, слушат непознатата музика, нескривано се удивляват, защото случващото се пред очите им е нещо ново, един друг свят. (НЕМСКИ И АВСТРИЙСКИ ПЪТЕПИСИ 1986: 190) Чуждите гости носят със себе си къс от европейското пространство, щедро го показват, превръщайки града в своеобразна сцена, а това за дълго разнообразява палитрата на местния градски живот. Вероятно месеци наред по дюкяни, в кафенета, в домовете си русенци обсъждат посещението, църковната служба, музиката, хóрата. Разговорите засягат и най-малките подробности не убягнали от внимателните им погледи, защото за тях всички е ново, а възможността да се докоснат до него, невероятно за времето предимство.

Безспорно най-пищни са церемониите по повод посещенията на турските султани, които носят приятна възбуда, усещането че си част от времето, а това без съмнение гради самочувствие. През 1837г. Русе е посетен от султан Махмуд ІІ (1808-1839), визита дълго планирана, подготвяна и преминала при изключителна тържественост. Тя е увековечена от внушителна мраморна колона, първият паметник в града, който русенци успяват да опазят до наши дни. Думите, изсечени върху камъка от несравнимия по своето майсторство калиграф Мустафа Иззет, са заредени с ритъм и музика и са образец на висока поезия. Излъчващата се от паметника естетика, вероятно е възхищавала и респектирала, била е пример за местните калиграфи, за хората изкушени от поетичното слово. Следвайки стъпките на своя баща, на 20 май 1845 г. султан Абдул Меджид (1839 – 1861) също предприема обиколка в Империята, пътувайки придружен от великия везир. В Русе високите гости са посетени от князете на Румъния, Молдова и Сърбия. В тържественото посрещане участват всички общности, учениците са облечени в специални униформи, пеят се песни, някои от които специално композирани за случая. През 1867г. на връщане от Париж през Русе, минава и султан Абдул Азиз (1861-1876). По покана на френския император Наполеон ІІІ той е посетил световното изложение, срещнал се е в Уйндзр с кралица Виктория, с крал Леополд в Брюксел, с кайзера Вилхелм І в Кобленц и с император Франц Йосиф във Виена. Пътуването му в Европа се следи с огромен интерес от всички, изкушени от политиката, а турските вестниците с нескривано задоволство коментират: “Ония, които имат понятие от обстоятелствата на днешната епоха най-добре познават, че ползата и добрините на това царско пътувание са много по-големи от победата на един военен баталион, състоящ от 400 000 души турски юнаци.” (ДУНАВ 1967, бр.195) През двете вечери, които султанът прекарва в Русе градът е бляскаво осветен, по улиците цари веселие, хората се възхищават на красивите илюминации, организирани около конака и околните възвишения. Те отново са в крак с времето, коментират го от позицията на лични участници, а това влияние върху усета им към новите процеси, които се случват в империята.

Неведнъж Русе е посещаван и от видни държавни чиновници, чиято власт и позиции в държавата налагат да бъдат посрещнати с нужната тържественост. На 31 май 1860г. в града пристига Великият везир Мехмет Кабръзлъ паша, а русенци следят и обсъждат всяка негова стъпка. Макар и за броени дни, те попадат в центъра на политиката и вероятно са се чувствали малко по-значими, защото за жителите на един далечен провинциален град да видят Великия везир е истинско събитие. През 1864г. на посещение в Русе е министърът на просвещението Етхем паша. След тържественото му посрещане, той посещава железния път и училищата, подарява книги и карти, изпитва българчетата и остава доволен от тяхната подготовка. Той напомня, че времената вече са нови и децата трябва да ходят редовно на училище, а родителите да се грижат още по-добре за тяхното възпитание. (СЪВЕТНИК 1864, бр.24) Месеци след неговото посещение, високата му оценки за работата на българските учители е стимул за тях, повод за още по-високи изисквания и постижения.

Определянето на Русе за център на Дунавския вилает през 1864г., открива нов период в публичния живот на града. Сега много по-често нещо се случва, много по-често русенци стават свидетели на интересни събития, а в града се наблюдава по-висок емоционален градус, макар и не винаги с положителен знак. Това е времето когато Русе е посещаван от чужди консули, военни делегации, министри и всички те са посрещани с изискващата се от протокола церемониалност. Местните хора стават съпричастни, стоят по-близо до голямата политиката, която за тях вече не е само отвлечено понятие, а крие реални образи. През 1866г. е организирано “великолепно” градско тържество по случай посрещането на Н.В. Абди паша, мюширин на втората царска ордия, който идва с два табора войска. Посрещнат е от Вилаетския управител, Ферик Яха паша, Главният вилаетски мюфеттишин на кадиите, военни и граждански чиновници. Всички са облечени в официалните си, ушити по европейски модел дрехи, а редом с тях върви военната конница и музика. (ДУНАВ 1866, бр.158) В началото на 1867г. в Русе пристига Сердари екрем Омер паша, придружен от първия етамажор на 2-та царска ордия Ариф паша и миралаинът Мустафа бей. В тяхна чест вилаетският управител по европейски маниер дава “соаре”. Омер паша връща жеста и също организира соаре, на което присъстват военните началници, вилаетски чиновници, пруският консул Калиш, по-първите градски фамилии. (ДУНАВ 1867, бр.158) Естествено не минава много време и богатите русенци започват да наричат вечерните сбирки в домовете си соаре.

След 1864г. чужди владетели и дипломати не пропускат да посетят вилаетския град. През 1866г. на път за Цариград през Русе минава Княз Карл Хохенцолерн. В чест на госта, “на приготвена по европейски начин трапеза”, е даден тържествен обяд, по време на който слова произнасят Князът и Валията.(ДУНАВ 1866, бр.116) Всички официални приеми се провеждат изключително пищно, с магически представления, илюминации, музики, а русенци гледат, вълнуват се, изживяват се като част от новото време, равняват се по него, променят се. Като център на вилаета, в който работи многобройна администрация, в Русе всяка година по подобаващ начин се празнуват и рождения ден на Султана, годишнината от заемането на престола. Тържествата са пищни, на тях присъстват чуждите консули, техните впечатляващи съпруги, а русенци отново се учат – как да се обличат, как да се държат, как да разговарят, учат се да разбират знаците на чуждостта.

Периодът след 1864г. за Русе е изключително динамичен и за кратко време той се сдобива с нови улици, осветени от десетки фенери, нови сгради, дружество за превоз, речно дружество, земеделска каса, образцов чифлик. Дори човек като Н.Обретенов признава, че с идването на Мидхат паша настъпват големи промени в живота на българите. (ОБРЕТЕНОВ 1983: 44-51) Дописник на в.“Время” разказва, че много любопитни от съседните на Русе селища идват тук, само за да разгледат, да се докоснат до чудесата, които ежедневно се случват в Дунавския град. Той споделя и своите лични впечатления и оценки: “Вечерта като стигнахме в Русе отидох на Мавридова хан, в който има и едно казино добро, дето вечер са собират, както некои от гражданите, тъй и странниците. В това отношение въистина Русе е щастливо, като са намират всекога разни иностранни човеци, от сношенията с които нашите съотечественици в този град са много ползуват.” (ВРЕМЯ 1866, бр.7)

Истинска новост за града са хотелите, заместили старите неугледни хановете, а перлата е хотел “Ислях хане”. За него в.Дунав пише, че има “осем стаи долу на земята, 24 други в долния и горния катове, един голям салон и една широка градина. Всичките му потребности и мобили са купиха от Виена и са донесоха в Русчук.”(ДУНАВ 1865, бр.116) В салонът на хотела по европейски образец са уредени гардероб, сервизни помещения, бюфет с изобилие от унгарски и френски вина, които задоволяват и най-претенциозните вкусове. Пред сградата е уредена градина, от която се открива невероятен изглед към Дунава и отсрещния бряг. В хотел “Ислях-хане” отсядат князе, консули, дипломати, търговци, индустриалци, гости от цяла Европа и Далечния изток. Много бързо той се вписва и в културния живот на града – оказва се удобен за театрални представления, балове, концерти, тук се разиграват лотарии, русенци получават първите си уроци по европейски танци.

Само за две-три години Русе се променя до неузнаваемост. Французинът Гийом Лежан, който през 1867г. за втори път посещава Русе, с нескривано възхищение пише: “Изпълнен с тия спомени, слизам на пристана, но изненадите ме посрещат една след друга. Навсякъде улиците прави и дълги, широки входове пред къщите. Много фиакри с по-добри, отколкото на Запад впрягове и всеки снабден с тарифата за заплащане на курс или на час, написана на турски и български език. По-нататък следват градският площад и неизбежният конак. Питам къде се намира ханът на кир Ангело, единственият хан, който съществуваше в Русчук по време на първото ми пребиваване. Отговарят ми, че днес тук има около 15 хотела, построени и обзаведени по европейски образец и че моят познат грък Ангело държи хан в Константинопол”(ПЪРВЕВ, БОГДАНОВ 1976-1978: 208)

Новостите буквално атакуват града и русенци стават свидетели на чудеса, за съществуването на които до преди няколко години само са чували. В Русе отсядат елитни европейски фотографи и с чудните си виенски машини вадят най-добри портрети. (ДУНАВ 1865, бр.28,33,34,) За кратко пребивава “френският сахатчия” Жолен Жос, учил занаята си в Париж, който поправя часовници и “разни музики”. (ДУНАВ 1865, бр.44) Тук идват учители по танци, преподаватели по чужди езици, европейски лекари, зъболекари, а рекламите им, редовно отпечатвани на страниците на в.“Дунав“, щедро възхваляват способностите им. Редом със старите дюкяни се появяват нови магазини, а бляскавите им витрини привличат многобройни клиенти, които могат да намерят тук най-луксозни европейски стоки.(КАНИЦ 1995: 170)

И макар, че промените в облика на града са по-видими, по-коментирани, не остават скрити и промените в духовния живот на русенци. Еволюцията на манталитета, на ценностната ориентация се изразяват в ново отношение към образованието, към ролята на жените в обществото, към книгата, към изкуството. Оценили предимствата на образованието, русенци започват по-ревностно да се грижат за състоянието на училищата, да обръщат внимание на възпитанието на децата. Към учебните програми се включват дисциплини, които съответстват на изискванията на новото време. Откриват се и чужди училища, в които русенските деца учат по европейски програми. През 1873г. в.“Дунав“ съобщава: “Калугериците от класът “Croix el Passion” основаха в Русе един енституд, който има за цел да даде на Българите и на живущите тук европейски деца едно възпитание подобно на онова, което може доби един ученик в едно също училище в другите места на Европа.” (ДУНАВ 1873, бр.820) За тази цел е отворен пансион, където младите учат български, френски, италиански, немски, английски, “гласна и инструментална” музика, рисуване, шев, плетене.

Общностите в Русе, еврейска, арменска, турска, откриват библиотеки, в които освен религиозна литература, се четат вестници и новоизлезли книги. През 1866г. отваря врати българското читалище “Зора”, чиято цел според устава му е да подпомага народното образование, да способства за цялостното издигане на интелектуалното и културно равнище на българите в града. Една от дейностите на читалището е лекционно-пропагандната. Изнасят се сказки на значими за обществото теми: “За какво положение има жената в Европа”, “Историята на земята”, “Първобитният човек, неговите нужди като производител на различните знания в обществото и най-после превъзходството на учителското звание”, “Движението на земята около слънцето”, “Селскохазяйствена химия”, “За природните науки, “Семейният живот и неговата цел”, “Епохата на изобретенията и откриванията на ХІХ век”, “За възпитанието и положението на женския пол”, “Върху живота и деятелността на Жорж Санд” и мн.др. Сказките широко се рекламират – на страниците на в.“Дунав“, чрез общината, дори свещениците са задължени да правят съобщения за тях в църквите. (ДА-РУСЕ,Ф.14К; ДУНАВ, бр.438,550)

Много млади, интелигенти русенци прекарват времето си сред книгите на Дановата книжарница, в читалището, където чрез многобройните местни и европейски вестници стават съпричастни на световните новини. Тук те водят разговори по значими теми – за нравите във Франция, за клубовете в Европа, където хората прекарват свободното си време, за желанието на жените от Германия да основат своя организация и да участват в управлението.

Променя се и вкусът към развлеченията, които също са изведени в сферата на модерността. Наред с традиционните хора, гостуванията в тесен семеен кръг, по европейски маниер жителите на Русе започват да посещават театрални представления, балове, концерти, започват да ценят природата. За тези нови моменти в ежедневието на русенци Ф.Каниц пише: “Блясъкът на Русчук е великолепната му околност. Пътуване по вода до отсрещния град Гюргево, разходки с кола и на кон до великолепната долина на река Лом, до овощните градини и лозята на Кула и Басарбово са главните развлечения на западното общество в Русчук. През зимата развлеченията се състоят главно във вечеринки и балове в консулски среди с театрални продукции за благотворителни цели и музикални наслади на попаднали в този край концертиращи артисти или странстващи бохемски и унгарски музиканти. Последните свирят с голям успех и през лятото в градините за почивки, уредени преди няколко години от австрийците Халенщайн и Риглер непосредствено до гарата. Постепенно и по-младата част от българското население придобива вкус към тези развлечения, но мнозинството слушаше звучната музика в неделни дни отвън, пред живия плет, на тревата, тъй като насладите сред сенчестите помещения им се струваха много скъпи. Изгледът от високо разположените места е великолепен и когато висшето общество, консули, турски чиновници и офицери си даваха срещи на тези места и музиката свиреше щраусови валсове и кадрили, ни се струваше, че сме далеч от полуориенталския валийски град.”(КАНИЦ 1995: 170)

Младите и интелигентни българи, които са пътували и добре познават европейските порядки, се мъчат да приложат най-доброто от тях в своя живот. През 1861г. търговецът К. Маринович решава да си води личен дневник и започва с думите: „У просветените народи има обичай (обичай много свят и полезен) та си държат фамилиарни истории сир. описание подробно на сичките случки, които са случват в работите на нея фамилия. У нас българите, нема го още този обичай, затуй и аз като са залавям днес от туй дело, ще опиша преминалите фамилиарни дела…“ (БАКАРДЖИЕВА 2007:102-103)

Новостите нахлуват дори и в такива консервативна област като нравите. В края на 60-те години турските големци, облечени в европейски дрехи, заместват дългите чибуци с цигари, дори и пури. (МАДЖАРСКИ ПЪТЕПИСИ 1976:74)

През 70-те години на ХІХв. Русе, се измъква от ориенталската леност и живее един много по-пълнокръвен живот. В града се усеща нова динамика, една концентрация на градска забързаност, която много ясно се долавя в лаконичните бележки на преминалият от тук Добри Ганчев: “Улиците препълнени със свят. Край пристанището не можеш се размина. Това многолюдие привлича търсители на печалби и поминък от околните държави. Чужденци много. Особено от Австрия. Има един два хотела, има и чехска капела. Вечерно време локалът пълен с ефендита.“ (ГАНЧЕВ 1939 :31)

Действително новото, модерното надничат зад всеки ъгъл, но съвсем не са завладяли напълно нито града, нито хората и все още трябва да се борят за пространство в умовете и душите им. Готовността на всеки човек за среща с новото е различна – за едни то е само нещо външно, показно, а други дотолкова са завладени от старото, че са готови да се опълчат срещу всяко нововъведение. За тях новото е плашещо, защото нарушава спокойствието, монотонността на делника. И тъй като новостите навлизат твърде динамично и обществото все още няма готови оценки за това, хората които вървят крачка преди другите трябва да водят истинска борба за правото на съществуване на читалищата, за промени в училищните дела, за театралните постановки. Борбата е с променливи резултати и не са малко примерите, когато полезни начинания са ликвидирани поради неразбиране. Така по настояване на майките е закрит организираният от Н.Сакелариев музикален курс в Главното девическо училище. (НАПРЕДЪК 1876, бр.81) Армия от благочестиви русенци искат пълна забрана на танците, защото “във всеки танц е замесен дяволът”. Русенци четат за новите открития, но трудно ги прилагат и продължават да използват безкрайно остарели технологии. Много показателно е състоянието на местното винопроизводство, тема широко коментирана в тогавашната преса. В Русе се отглеждат прекрасни сортове грозде, което позволява да се произвеждат вина, конкуриращи по качество европейските, но всичко се прави без машини, при изключително лоша хигиена. Затова добрите заведения, които държат на реномето си, внасят вина, а икономиката на Русе губи едно ценно перо. (ДУНАВ 1866, бр.111)

 

***

 

През периода ХVІІІ – ХІХв. Русе е значим град, който рамкира битието и духовния свят на жителите си и като един жив организъм със своето течение и ритъм влияе върху съдбите им. Със своите дадености, той им предоставя възможност да се докоснат до други културни пространства, да бъдат част от света. Една част от русенци се възползват от това и извървяват пътя от “традиционното” към “модерното”, като културната им ориентация е насочена към Европа и европейския начин на живот. За тях модерно, означава европейско.Те не са болшинство, но са еманципирани личности с ярко изразена индивидуалност и успяват да наложат нови модели на поведение. Под тяхно влияние все повече русенци започват да се разпознават като модерни, започват гордо да се наричат европейци. А днес, десетилетия след времето, когато се гради модерен Русчук, жителите на града все по-често се гледат в огледалото на миналото, защото то им дава самочувствието, което за жалост не могат да намерят в днешния ден.

 

Литература:

 

АНГЛИЙСКИ ПЪТЕПИСИ ЗА БАЛКАНИТЕ (края на ХVІ-30-те години на ХІХ век). С., 1987,с. 389.

БАКЪРДЖИЕВА, Т. Костаки Маринович (1829-1885). Хроника на един живот. Русе, 2007, 102-103.

ВЕЛИКИ, К. За търговията на българските градове с Австрия в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. – Исторически преглед, ХV, кн. 6, 1958, 61-76.

ВРЕМЯ, год. ІІ, бр.7, 24 септември 1866г.

ГАДЖАНОВ, Д. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на ХVІІ в.– ПСп, ХХІ, 1909, кн.70, с. 654.

ГАНЧЕВ,Д. Спомени (1864-1887), С., 1939, с. 31.

ДУНАВ, год. І, бр.28, 8 септември 1865; бр.33, 13 октомври 1865; бр.34, 20 октомври 1865 г., бр.44, 29 декември 1865г.; год. ІІ, бр.111, 25 септември 1866г., бр.150, 12 февруари 1867 г., бр.158, 20 март 1866 г., бр.116, 12 октомври 1866 г.; год.ІІІ, бр. 195, 26 юли 1867.; год. V, бр 438, 31 декември 1869г.; бр.550, 10 февруари 1871г.; год. ІХ, бр.820, 21 октомври 1873г.

ДА – Русе, Ф.14К, оп.2, а.е. 1.

ЕЛИАДЕ, М. Сакралното и профанното. С., 1998, 16-17.

КАНИЦ, Ф. Дунавска България и Балканът, С., 1995, с.170.

МАДЖАРСКИ ПЪТЕПИСИ ЗА БАЛКАНИТЕ ХV-ХІХ в., С., 1976, с. 74.

НАПРЕДЪК, бр. 81, 14 февруари 1876.

НЕМСКИ И АВСТРИЙСКИ ПЪТЕПИСИ ЗА БАЛКАНИТЕ ХVІІ – средата на ХVІІІ век. С., 1986, с. 190.

ОБРЕТЕНОВ, Н. Спомени по българските въстания, С., 1983, 44-51.

ПЪРВЕВ, Г. и С.БОГДАНОВ, Пътните бележки на Гийом Лежан като извор за българската история. В: Трудове на Великотърновския университет “Св. св.Кирил и Методий”, т. ХІV, кн.3, Факултет за история 1976-1977. с. 208.

СЪВЕТНИК, год.ІІ, бр. 24, Цариград, 12 септември 1864 г.

ФРЕНСКИ ПЪТЕПИСИ ЗА БАЛКАНИТЕ ХV-ХVІІІ век. С., 1975, 303-315

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Leave a Comment

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.