Русана Бейлери
Социолингвистични проблеми на албанската литература
В памет на проф. Живко Бояджиев
Еволюцията на албанската книжовна норма, включваща азбука, правопис и езиков стандарт, преминава през изключително голямо разнообразие през ХХ в., за да достигне до компютърните възможности за дигитализация през ХХІ в. Настоящата статия разглежда по какъв начин социолингвистичните проблеми се отразяват върху албанската литература чрез езика като неин материален носител. Акцентът е поставен конкретно върху процесите на стандартизация. Билингвизмът, характерен за албанските автори в Македония, Италия и центровете на новата диаспора, не е обект на настоящия анализ.
І. Процеси на нормиране на албанския език през ХХ век. Многообразието като проблем.
Албанският език има два основни диалекта, гегийски и тоскийски, наричани също северен и южен диалект, като за граница между тях се счита река Шкумбин. В рамките на Република Албания броят на говорещите ги е приблизително еднакъв, но ако се вземат предвид останалите албаноезични територии, гегийският диалект има повече носители, тъй като поне на Балканите гегийски говорят всички албанци в Косово, Черна гора и по-голямата част от албанците в северозападната част на Република Македония. Детайлна информация за диалектите и различията помежду им предлагат специализираните монографии по диалектология (Gjinari, Shkurtaj 2000:23; Beci 2002:15). Исторически гегийският и тоскийският вариант се развиват като две паралелни разновидности на албанския език, всяка от които има литературна езикова норма. Отделно място трябва да се отдели на итало-албанския или арбърешки диалект, на който творят едни от най-бележитите представители на албанската литература от ХVІІІ и ХІХ в., сред които почетно място заема Йероним де Рада. Повечето арбъреши са носители на тоскийския диалект в негова архаична форма, запазена от периода на изселване, което започва от ХV в. по време османските нашествия. Трудностите при рецепцията на арбърешките автори в оригинал от албанските читатели на Балканите са пример са социолингвистична бариера в рамките на албанския език.
Създаването на независима албанска държава през 1912 г. поставя на преден план и въпроса за единен език на администрацията и училищното образование. Избрано е елбасанското наречие на гегийския, което е същевременно географски най-близо до тоскийските говори. Независимо от избора, тоскийският вариант на книжовния език продължава съществуването и развитието си. Художествената литература и периодичният печат излизат и на гегийски, и на тоскийски. След 1944 г. южната форма получава предпоставки да стане единна основа на албанския книжовен език. Едновременно с това северният вариант на книжовния език продължава устойчиво да пази употребата си до 1972 г. и то не само в разговорната реч на образованата част от населението, говорещо гегейски, но и в литературата и печата. Видният албански езиковед и социолингвист Реджеп Исмайли, понастоящем председател на Академията на науките и изкуствата на Косово, неотдавна публикува по темата отделна монография “Албанските ортографии”, която запознава с богати архиви и документи, като анализира безкрайните лъкатушения, свързани с албанската книжовна норма. Внушителният обем от 724 страници голям формат са достатъчна индикация за сложността на темата като проблем на албанологията. За илюстрация съм подбрала само част от хронологичния списък (Ismajli 2005 a :15-16):
1908 Конгресът в Битоля (Манастир) приема действащата албанска азбука
1916-18 Литературната комисия, Шкодра, избира елбасанското наречие на гегийския диалект за основа на албанския книжовен език.
1923 Албанското правителство взема решение елбасанското наречие на гегийския диалект да бъде основа на официалния писмен език.
1941-1945 Открити са първите начални и средни училища на албански в Косово.
1945-46 Министерство на информацията и пропагандата на Народна република Албания изразява предпочитание към тоскийския книжовен вариант.
1948 „Ортография на албанския език”, Тирана, в два варианта, написана на гегийски, автори са водещите езиковеди Александър Джувани, Костач Ципо и Екрем Чабей
1951 „Ортография на албанския език”, Тирана, подобна на предишната, но написана на тоскийски..
1952 Две конференции в Тирана и една в Прищина по въпросите на единния книжовен език
1956 „Ортография на албанския език”, Тирана , нова версия, автори Александър Джувани, Екрим Чабей, Махир Доми и Андрокли Косталари.
1964 „Ортография на албанския език”, Белград-Прищина.
1967 Основан е Институтът по албанология в Прищина.
1967 „Правила за правопис на албанския език”, Тирана, публикуваният за обсъждане проект се основава на тоскийкия вариант.
1968 Езиков консулт в Прищина, подкрепя безапелационно предложения от Тирана вариант за единен книжовен език, основан на тоскийската норма.
1972 Конгрес по ортография, Тирана, с участието на представители от албаноезичните територии и видни чуждестранни албанолози. Български представител на конгреса е Бойка Соколова от Института по балканистика към БАН.
Освен цитирания колосален труд на Реджеп Исмайли, отново по темата е и второто обемно издание на автора от 492 с. голям формат „Стандартни езици и история на идентичностите” (Ismajli 2005 b), където се прави подробен паралел с процесите на стандартизация в другите езици на Балканския полуостров. При специален интерес относно посоката на дебатите бих насочила и към монография на западен език от чуждестранен автор „Изборът между алтернативи в езиковата стандартизация: случаят с албанския език” (Byron 1976). Кратко пояснение е необходимо и за албанските азбуки. Преди приемането на съвременния вариант през 1908 г. според специализираната монография на Томор Османи има данни за около 150 варианта на азбуки (Osmani 1999 : 5). Макар че не всички са ползвани за литературно творчество, трябва да се отбележи диспропорцията между броя на писменостите и общия брой на издадените на тях и достигнали до наши дни произведения на албански език.
Като преподавател по албанска литература на чужденци мога да констатирам трудностите при четене в оригинал на албанска литература, писана преди 1972 г., тъй като с изключение на албанско-английския речник на Леонард Нюмарк (Newmark 1998), останалите едноезични и двуезични лексикографски помагала не дават достатъчно информация за графическото и словообразувателно многообразие, което се наблюдава при различните автори.
ІІ. Изборът на настоящия унифициран стандарт като проблем
Днес, 35 години след приемане на действащата книжовна норма, едни от често срещаните термини на страниците на специализираните албаноложки издания, в средствата за масова информация и в интернет продължават да са gjuha letrare „книжовен език” и „литературен език”, gjuha standarde „стандартен език” или „езиков стандарт”, gjuha zyrtare „официален език”, kodi zyrtar „официална норма”, kodi standard “стандартна норма”, gjuha e njesuar letrare shqipe „единен албански книжовен език”и не на последно място gjuha letrare kombëtare „национален книжовен език”. Независимо от езиковедската прецизност на понятията и съществуващите теоретически спорове около тяхното съдържание в албанската лингвистика и в лингвистиката въобще, на практика за съвременните албанци от всички албаноезични територии те означават една реалия, а именно приетия от Конгреса по ортография (Kongresi i Drejtshkrimit) през 1972 г. в Тирана проект за книжовна норма и правописни правила на съвременния албански език. За българските читатели подобна унификация в рамките на една национална идентичност не се асоциира с потенциален проблем, тъй като за нас е исторически болезнен обратният процес на дисоциация, въплътен в отделянето на македонска книжовна норма. В какво се състоят дебатите, ангажирали част от албаноезичната общественост, може да синтезираме с оглед на литературата в две направления, които се свеждат не до това дали трябва да има единна норма или не, а до начина на определянето й в конкретния исторически момент през 1972 г.:
- Изборът на тоскийския литературен вариант пред гегийския за основа на съвременния албански книжовен език е извършен в периода на диктатурата и според основния довод на критиците му не е свободен и демократичен, а има конкретни идеологически цели на политическата върхушка, която е основно от южната част на страната. Включването на отделни словообразователни, граматични и лексикални елементи от гегийски в стандарта, основан върху тоскийския вариант, не го прави по презумпция „обединен” и „общ”. Извън стандарта остават редица албански творци, писали на гегийски, които по различни причини са неудобни на режима като класика Герг Фища и авторите-католици от Севера, Ернест Количи, емигрантите Мартин Цамай и Арши Пипа и др. Гегийският се възприема като лишен от престиж, което поставя пред по-високи изисквания младото поколение-носители на северния диалект.
- Албанските творци и интелектуалци в бивша Югославия и най-вече в Косово приемат единодушно и безапелационно на Консулта в Прищина през 1968 г. предложения от Тирана проект за книжовен език, основан на тоскийския вариант, въпреки че вече имат сравнително стандартизирана форма на гегийския литературен вариант. В онзи момент те нямат място за колебание и опция за дебати, поради агресивната тенденция на управляващите в бивша Югославия да форматират отделен език за албанците от Косово, т.нар. „шкиптарски”, който да ги противопостави идентификационно на албанците от Албания. За няколко години най-известните писатели в Косово преобръщат творбите си на новоприетия национален книжовен език, с не по-малко въодушевление правят това и поетите, което освен на патриотизъм и воля за национално културно оцеляване е белег и на рядък литературен талант „Така се развиваше дългият процес на стандартизация в условия, при които общността трябваше да воюва за езика си непрекъснато, като бе щастлива, че частта от нея, намираща се в албанската държава бе в състояние да се занимава с езика, но и без да се замисля, че там пък се воюваше вътре в езика” (Ismajli 2002 : 222). Въпреки че книжовната норма не покрива изрично езика на литературата, ентусиазмът на албанските творци и интелектуалци извън границите, „воюващи за езика”, естествено парира потенциала за писане на гегийски и съответно за неговото по-нататъшно литературно култивиране в самата Албания, т.е. печели се стратегически „войната вътре в езика”. Изравняването на понятията „литературен език””, книжовен език” и „стандартен език” се оценява обективно във вреда на „езика на литературата”, доколкото той е редуциран до официално приетия езиков стандарт (Shamku–Shkreli 2007). За това допринася неусетно и формалната страна на термина “gjuha letrare”, който е полисемантичен, т.е. означава както „книжовен”, така и „литературен” език.
Позицията ми на чужденец-албанолог ме задължава да вникна в различните гледни точки на дебата и да осъзная правото на всяка от тях, като запазя необходимата дистанция. Позицията ми на преподавател, ангажиран с имиджа на албанския език, литература и култура навън, обаче определя личната ми позиция в полза на вече постигнатия и утвърден компромис.
ІІІ. Разнопосочен ефект на новите технологии
- Съвременните технологии за комуникация и най-вече интернет имат заслуга за разширяване на маржа между книжовния и разговорния албански език, тъй като изразяването в писмена форма е освободено от правила. Проблемът пред съвременния албански книжовен език може да бъде съпоставен по равнище на сериозност с пренебрежението на младите българи към кирилицата, стимулирано от интернет.
- Новата компютърната програма AS 2.0 за проверка на правописа на албански създава противотежест за много от недостатъците, както при усвояването на езиковата култура, така и в книгопечатането и медиите, в част от които след 1991 г. длъжността „коректор” неусетно бе съкратена. Компютърният коректор безспорно упражнява по-подчертана социолингвистична функция в албанския език, отколкото например в българския език, където проблемите, които решава, са предимно технически. В настоящия момент основен двигател на дигитализацията на албанския език е Центърът за образование и напредък в Прищина, Косово (Qendra për Edukim dhe Përparim, QEP). Екипът, ръководен от Люлезим Шишани, се състои от компютърните специалисти Вехби Незири, Неджит Шаля, Дритон Шишани, Гани Лайчи и утвърдените езиковеди от Прищина и Тирана Емил Лафе, Фадил Рака, Шефкие Ислямай, Иса Байчинца, Енвер Хюса, Аделина Черпя и Илириан Мартири. През изминалата няколко години от тях бяха осъществени няколко ключови проекта с дългосрочен научен и социолингвистичен ефект, сред електронна версия на албанския тълковен речник; електронна програма за усвояване на граматиката; адаптация на Windows на албански език и електронни издания на известни литературни произведения. Ресурсите са достъпни на интернет сайта (www.gjuha-shqipe.com).
Независимо от трудните икономически условия, от натиска на електронното мастило и страха от „нечетящото” ново поколение в световен мащаб, книгопечатането и собственото литературно творчество бележат продължаващ растеж в албанското културно пространство на Балканите. Албанската книжовна норма също разчита не малко на тях.
Литература
GJINARI, SHKURTAJ (2000) Jorgo Gjinari, Gjovalin Shkurtaj. Dialektologjia. Tiranë: SHBLU, 2000
BECI (2002) Bahri Beci. Dialektet e shqipes dhe historia e formimit të tyre. Tiranë: Dituria, 2002
BYRON (1976) Janet Byron. Selection among alternations in language standardization: the case of Albanian. The Hague: Mouton, 1976.
ISMAJLI (2002) Rexhep Ismajli. Ne gjuhë dhe për gjuhë. Pejë: Dukagjini, 2002
ISMAJLI (2005 a) Rexhep Ismajli. Drejtshkrimet e shqipes. Prishtinë: ASHAK, 2005
ISMAJLI (2005 b) Rexhep Ismajli. Gjuhë standarde dhe histori identitetesh. Tiranë: ASHSH, 2005
NEWMARK (1998) Leonard Newmark. Albanian-English Dictionary. New York: Oxford University Press, 1998.
OSMANI (1999) Tomor Osmani. Udha e shkronjave shqipe. Histori e alfabetit. Shkodër: Idromeno, 1999.
SHAMKU-SHKRELI (2007) Ledi Shamku-Shkreli. Mëkati i dytë ndaj shqipes. Në: Gazeta “Shekulli”, Tiranë, 22.02.2007.
Интернет страница на Центъра за образование и напредък: www.gjuha-shqipe.com
