Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Йорданка Бибина

На прага на времето: Ахмед Хамди Танпунар и модерната турска поезия

 

Ахмед Хамди Танпънар (1901-1962) е разностранен творец, познат на турския читател най-вече с разказите и романите си. Но те са проникнати от силното поетично начало, пронизало и прозата, и поезията му, която днес все повече привлича вниманието на литераторите. Защото е блестяща, дълбока, изпълнена с асоциации и една странна смесица между реалното и надреалното, алегоризирано в съня. Неговата най-съкровена мечта е да създаде “един само стих, който да остане във вечността”. Макар да не е мистик, той се приближава към мистиците с непрестанните си търсения на “вечната истина”, “красотата”, “съвършенството”, все стойности, надхвърлящи измеренията на реалното време, в което живее. Вероятно затова неговата поезия в най-голяма степен може да се нарече сюрреалистична. (Неслучайно той е привлечен от поезията на Пол Валери, когото за пръв път превежда на турски език.). Особеното му усещане за времето намира израз в най-известните му поетични цикли – “На прага на времето” и “Отломките на времето”.

Ако най-ярката творческа личност на литературния Танзимат е Намък Кемал, ако романтизма в поезията асоциира с името на Абдулхак Хамид, ако кръгът около “Сервет-и Фюнун” – Тевфик Фикрет и Дженаб Шехабеддин – отварят вратите за “новото време” в интелектуалните пространства на турския творец, а Ахмед Хашим смело навлиза в полето на символизма, ако Орхан Вели и “Триножник” извършват решителна революция в турската поезия, то Ахмед Хамди Танпънар е онази забележителна личност, която извежда турската поезия в авангарда на съвремието и модерността чрез силата на духа и интелекта. Неговото присъствие в турската литература на ХХ век е толкова осезателно и значимо, че инспирира новите естетически търсения през 60-те години, дали начало на силната неосюрреалистична струя в т. н. течение на “Второто ново”, макар сам той да не бележи поврат или революция в развоя на турската поезия по начина, по който Орхан Вели променя изцяло посоката й в началото на 40-те години. При все това макар в периода 1900-1950 г. да творят стотици поети, името му е сред онези пет или десет, които остават трайно в историята на съвременната турска литература.

Поетичният свят на Ахмед Хамди Танпънар заема своето много особено място в развоя на турската литература на ХХ в., защото не само е новатор, разкриващ нови хоризонти пред мисленето на турския интелектуалец, но защото новото в творчеството му е естетически уплътнено. Стиховете му въздействуват преди всичко с пластичната си форма и със своята музикалност, нещо, с което се отличава и предхождащата го поезия на символистите като Ахмед Хашим, но същевременно се отличават с индивидуалността на преживяването и оригиналността на поетичния изказ. При него външният и вътрешният, въображаемият свят, сякаш се сливат, както в статичността на състоянията си, така и в своята динамика и движение, въвличайки читателя в едно състояние на “надреалността”, на “сънуването наяве”. Скритата вътрешна съзвучност в свободната и виртуозна игра на думите създава усещането за разтърсващата сила на въображаемата реалност. Но това не е бълнуване на болно съзнание, а изговаряне на човешката надежда, любов, тъга, страдание, надежда, ритъма на блъскащият се в невидимите си стени човешки дух.

В цялото му поетично творчество този дух е устремен към звездите, към небето, но и към небесния свят на божественото. Неговата мистична устременост, макар да напомня състоянието на поетите-суфии, не е идентична с него, защото той поставя на божествения престол Красотата като недостижим за човека идеал. Така приближава поезията към вярата. Безкрайното душевно безпокойство, което тя поражда у човека, той превръща в игра, в авантюристично пътуване, което обаче винаги го оставя на “прага на безкрайното съществование”. Чрез думите и фантазиите си се стреми да намери изчезващото или съществуващото. Сам често обича да повтаря, че в основата на всички изкуства е легендата за Орфей.

Сред разнообразните мотиви и теми в поезията му сякаш усещането му за време е център на импулсите, обгръщащи и облъчващи особеното битие, изградено от думите и фантазиите. Той е, който налага “времевата перспектива” по един твърде характерен за него начин на философско-поетичното съзнание за течението на историята. Неговият поглед през “пролома на времето” сякаш вижда живота много по-добре. Той непрестанно се стреми да излезе извън времето, в което живее, за да заживее в друго времево измерение и в крайна сметка, да се слее с вечността:

Ne içindeyim zamanın
Ne de büsbütün dışında;
Yekpare, geniş bir anın
Parçalanmaz akışında.
Не съм във времето изцяло,
не съм напълно и извън,
в неразчленимия поток съм
На отломения безкраен миг.

Желанието да преодолее времето и пространството, в което се намира, го кара да се остави на течението на мига, миг, чието изживяване е близко до мистичното изживяване на сливането с Бога или Истината за Битието, или със самото Битие. В статията си “За поезията” (публикувана в сп. “Гьорюш”) сам той определя смисъла на този миг така: “Може би това е едно заслепление, родено от допира на мигновеното озарение на открилия себе си в човека дух с вечната истина.” Поетичното откритие при него много напомня на екстаза на мистика с това, че се преживява като “озарение”.

В поезията на Танпънар не става въпрос обаче за някакво пълно прекъсване на връзката с протичащото време, а по-скоро за оттласкване от времето и пространството, и издигане към висшите сфери на духа. За разлика от добре познатия в символистичната турска поезия мотив за отдалечаване от пошлостта на битието и отплуването към неясния, мечтан и илюзорен град (“Онзи град” на Ахмед Хашим например), движението в поезията на Танпънар не е към “хоризонта”, а е устременост “нагоре”. То напомня плуване във въздуха и светлината, като засилва усещането за флуидността и промяната в универсалното, космичното време:

Mavi, masmavi bir ışık
Ortasında yüzmekteyim.
Плувам насред
Синя, синя светлина.

Лекотата на това издигане съдържа опияняващата радост от полета и свежият полъх на вятъра:

Rüzgarda uçan tüy bile
Benim kadar hafif değil.
Дори перцето, литнало със вятъра,
Не е тъй леко, като мен.

От тази висота материалният свят и неговото време не са така рязко очертани, те сякаш са изгубили своята материалност, за да се превърнат в “един странен сън”. Така, загубил земното привличане, не поетът е подчинен от земния свят, а напротив, той е истинският негов властелин. Това полумистично състояние на духа напомня сънуване, но не което извиква призрачни видения, но което дава живот на чувствата и ги извежда от сферата на подсъзнателното.

Това, което го отделя и отличава както от средновековния поет-мистик, така и от поета-символист е, че той не вярва нито в съществованието на метафизичния “недостижим” и мечтан свят на поета, нито в мистичния “отвъден” свят на дервиша. Той по-скоро остава в пространството “между” тях, на “прага на времето”. Кой е истинският? Външният, за който сетивата ни информират, или онзи свят, усетен чрез мечтите и сънищата? Танпънар не подценява нито един от тези два свята. И с лекота преминава от единия в другия. Стихотворението му “Праг” ни представя точно това “живеене на прага” (eşiğinde sanki sonsuz varlığın), характеризиращо се със способността едновременно да се вижда и в двата. Тази “междинност” на състоянието присъствува в цялото му творчество – и в поезията, и в прозата. Поетът не е напълно “буден” за външния свят, нито е напълно затворен за вътрешния. Погледът му е отправен едновременно и навън, и навътре. Себе си намира във вятъра, пронизващ и двата свята:

Acayip davetlerin rüzgarında
Her lahza yine kendi sularında.
Във вятъра на странните покани
Всеки миг във своите води тече отново.

Но в подобно състояние човек не може да действа, обречен е да живее като един вид пленник: “И в мене, и извън е обръч същи” (İçimde, dışımda hep aynı çember). Това състояние е подобно на мълчанието. Трагичността на “живеенето на прага” е именно в това и духът умира “като плашлив елен от безмълвието на отблясъка”, който може да се сравни със собственото отражение в огледалото.

Сблъсъкът между въображаемия и реалния свят намира израз и в творбата му “Отломките на времето”, белязана с особен трагизъм. Ако в други стихове той опоетизира идеалният свят, създаден от въображението, то тук в най-голяма степен отключва потока на яростта, негодуванието, интелектуалното отвращение от пошлостта, жестокостта, баналността на реалния свят – все чувства, асоцииращи с емоционалния строй на “Онзи град” на Ахмед Хашим. Тук свещеният “неразчленим” миг е разпилян на множество отломки, от които се състои и човешкото битие. Ако в младостта си Танпънар е завладян от романтичното идеализиране на миналото и на османското величие в творбите на своя предшественик и учител Яхия Кемал, то тук не само иронизира, но и отхвърля историзираното възприятие за времето, за да се пренесе в сферата на наднационалното, общочовешкото и екзистенциалното. “Сегашното” време дотолкова е смачкало и обезкрилило човека, че е обезсмислило “миналото” и връщането към него, а “бъдещето” е също така мрачно. Хората са “отломки” на времето, което ги “руши” отвътре. Хората се носят по неговото течение, като “изпуснати хвърчила”, но в крайна сметка са здраво хванати в “обръча на времето”. Този именно лик на времето е видял и поетът:

Ben zamanı gördüm,
İçimde ve dışında sessiz çalışıyordu
Bir mezar böyle kazılırdı ancak
Yıdırımsız ve baltasız
Bir orman böyle devrilirdi.
Аз времето съзрях,
дълбае ме то вътре и отвън,
Така могилата се изкопава,
Така, без брадва и без гръм
Гора се повалява.

Колкото и силен да е човек, пред лицето на времето е само “мушица”, безпомощно блъскаща се “зад прашните стъкла на дните”. А в поемата си “Сред хората” той поставя и могъщия Зевс всред човешкото море, където е един от тях:

Kader kumsalında sayısız
Kumlar içinde bir kum tanesi
Hem de ihtiyar, kimsesiz, fakir.
В пясъчника на съдбата
сред пясъците малка песъчинка
стар, болен и самотен при това.

Но Танпънар далеч не е поет на песимизма и безнадеждността. В поезията му има изключително много светлина, предусещане за щастие и преклонение пред красотата, която ще победи времето, защото за него само тя е вечна. Жената в неговата поезия е нейна алегория, алегория на животворящата сила на изкуството. Тя обитава онова именно пространство на “пролома на времето”, между съня и мечтата, мечтата и реалността, между нощта и деня. Той би желал тя да е демиургът, за да бъде светът по-различен и по-добър:

Niçin sen yaratmadın bu dünyayı?
Ellerin mesut işaretlerinden
Daha güzel doğardı eşya!
Daha zengin olurdu aydınlık
Kendi karanlığından çağırsaydı sesin
Sular başka türlü akardı
Sert kayalardan göklere doğru
Büyük, mavi, aydınlık suları!
Защо не ти създаде този свят?
би се родила всяка вещ хиляда пъти
по-красива от твоите ръце благословени
и по-богата светлината!
От твоя зов от тъмнината
водата би сменила своя път –
от върховете непристъпни потоци синя светлина
Потекли биха към небето.

Поетичният свят на Ахмед Хамди Танпънар е изключително богат, многопластов и нюансиран, тук обаче се постарах да представя само един аспект от творчеството му – усещането за време и особеното съществование “между” реалното и въобразеното. На първо място, защото то с особена яснота показва, че турската литературата през първите десетилетия от съществуването на Републиката вече не е поставена в състоянието на дуализъм между “традиционното” и “модерното”, нито трябва да “догонва” своя европейски модел. Няма манталитетни, естетически, формални или съдържателни “бариери” между тях. В този смисъл може да се каже, че турската литература е в синхрон с модерността, такава, каквато е във водещите европейски литератури, и не само е в съзвучие с естетическите явления на епохата, но е напълно съизмерима с тях, като същевременно издига на нова висота своите собствени постижения. Разбира се, това не означава, че в турското общество са напълно преодолени “търканията” и “сблъсъците” между “традиционното” и “модерното”, но те се отнасят до други културни сфери извън литературата. Литературата обаче не пропуска да ги претвори, не на последно място и през оптиката на модерността.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Leave a Comment

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.