Надя Данова
Идеите на Просвещението и модернизацията на манталитетите
Обект на моето внимание ще бъде предимно първата половина на XIX в., когато в резултат от включването на Балканите в европейския капиталистически пазар се изгражда буржоазната структура на българското общество. Протича бавният и мъчителен процес на формирането на българската буржоазия и на свързаната с нея светска интелигенция – социалните сили, които играят основна роля в процеса на модернизация на манталитетите, т. е. в преобразуванията в мисловните модели, в отношението към живота и смъртта, във всекидневния живот, във вкусовете, в отношенията между хората и тяхната дейност за сътворяване на материални и духовни ценности. Спецификата на историческите условия, при които протича този процес, определят продължителното съжителство на елементи от отмиращата и зараждащта се епоха. Забавеният процес на укрепване на буржоазията има за последица ограничените й възможности да субсидира светската интелигенция. Институтът на източноправославната църква, който благодарение на своите социални, политически и финансови привилегии в османската държава има възможността да субсидира интелектуалната дейност, разполага и с целия механизъм да я контролира, а също и да санкционира нежеланите за него прояви. През разглеждания период, било поради спецификата на историческите условия, било поради естеството на източноправославната църква, тя се превръща в ревностен бранител на традицията, в противник на идеите на Просвещението и на модернизацията. Тази позиция на висшето православно духовенство, олицетворявана от Цариградската патриаршия, се потвърждава от цялостната политика на църквата, независимо от това, че някои представители на духовенството са носители на новите тенденции на развитие. В повечето случаи процесът на модернизация протича въпреки съпротивата на института на източноправославната църква.
За ранен пробив в традиционните ментални структури, свързан с идеите на Просвещението, би могла да се посочи идеологията на Софроний Врачански. При него регистрираме важна стъпка по посока на преобразуването на мисленето по основните проблеми на епохата: ролята на църквата, характера на книжовния език и на просветата, градацията на ценностите, в политическия модел. Особено характерна е мутацията в отношението към “Просветена Европа”, считана доскоро за еретична, и към друговереца изобщо, които Софроний не се поколебава да посочва за пример за подражание.
Най-ярък ранен пример за оттласкването от традицията представлява издаденият от Петър Берон през 1824 г. Буквар. Тази книга е първият опит да се въведат светските знания в училището. Въвеждането на модерния звучен метод за получаване на грамотност и на взаимния метод на Бел-Ланкасер, на говоримия език, на специални светски учебници, са важна стъпка към цялостното преобразование на мисловните модели. Текстове в този буквар, извлечени от трудовете на античните автори, са същите, които през епохата на Просвещението функционират в културния живот на Западна и Централна Европа при изграждането на буржоазния морален кодекс.
През същата 1824 г. от ръката на К. Фотинов излиза един ръкопис на гръцки език, представляващ ръководство по метафизика. Текстът е препис от популярното ръководство по метафизика, съставено от дееца на Гръцкото просвещение А. Псалидас, издържано изцяло в духа на философската школа на Лайбниц-Волф. Той свидетелства за изпитаното силно влияние на Просвещенската атмосфера в Европа и по-специално на деизма, признаващ на Бога ролята на Творец, като се долавя мисълта, за известно “отдръпване” на Твореца след акта на Сътворението. Личи стремежът на образованите мъже да примирят религията с постиженията на науката. В текста присъстват имената и теориите на Волтер, Нютон и Спиноза. По-късно в своето “Любословие” Фотинов ще развие тезите на Волф и Лайбниц за “достатъчното основание” и причинно-следствената връзка между явленията, за относителната свобода на човека да разсъди кое е добро и зло, да действа съобразно своята преценка. У него присъства много отчетливо просвещенското разбиране за това, че човек сам кове съдбата си и не може да се говори за предначертание на съдбата.
Особено ярка е ролята на просвещенските идеи при дълбоките ментални преобразования, съпътстващи изграждането на модерния морален кодекс. Еманципирането на етиката от теологията и разработването й като самостоятелен клон на философията протича с участието на прочутият сборник на френския ориенталист А. Галан “Максими на древните философи”, преведен на български език през 20-те години от Константин Фотинов. Пред българите са поставени като образец за подражание вместо героите от Библията представители на нехристиянски цивилизации. Обект на внимание е човекът със своята природа и присъщите му чувства. На човека се признава правото на земно щастие, а абстрактната идея за блаженство “отвъд” минава на втори план. Просвещенският антропоцентризъм е свързан и с духа на оптимизъм, на доверие в човека и във възможностите на неговия разум, насочва мисленето в хоризонтална, а не вертикална посока, намира израз в стремежа да угодим не на божествената сила, а да се харесаме на себеподобния. Изразен е в старогръцката максима “Опознай себе си”, която в епохата на Просвещението добива нова значимост и апелира към опознаването на личността и усъвършенстването на човешките качества и възможности. Този емблематичен призив присъства в трудовете на П. Берон, Неофит Бозвели, К. Фотинов заедно с идейния заряд на ново отношение към света и човека.
С процеса на кодифицирането на модерните норми на поведение е свързано и превеждането през 1835 г. от Райно Попович на български на съчинението “Благонравие” – Христоития – ръководство по добро държание, имащо за свой извор съчинение на Еразъм Ротердамски. Тази книга се радва на изключителна популярност поради ролята си за облекчаване на социалната адаптация на новодошлите в градската среда довчерашни земеделци. Потребността от подобна книжнина се появява през онези периоди от историята, през които настъпва нарушаване на съществувалите до този момент “социални равновесия”. Именно излизането на българското общество от състоянието на стагнация поражда необходимостта и от преводите на български език на трудовете на представителите на Американското просвещение Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън. Принципите формулирани двамата философи и политици, отговарят на изискванията на нова ценностна система и издигат в норма възгледите, дейността и общественото значение на човека, устремил се към реализация в сферата на новите производствени отношения. За този човек реалните познания, трудолюбието, професионалната подготовка, стопанската предвидливост, напрегнатост, системност, един относителен аскетизъм, сдържаност, умереност, практицизмът, разумният егоизъм, честността, пестенето на пари и време, цененето на личното достойнство излизат на преден план в йерархията на ценностите. Особено важно за модерната епоха е внушаваното ново отношение към труда, който трябва да бъде системен, прецизен, добре организиран и по възможност индивидуален. Основно внушение на текстовете на Франклин е насочено към формирането на духа на индивидуализъм, който трябва да замени средновековното съзнание за колективизъм и корпоративност. На български език “Алманахът на бедния Ричард” се превежда многократно, тъй като очевидно този достъпен и лишен от абстрактни внушения текст допада на българския читател, като първият превод се прави през 1837 г. от Гаврил Кръстевич. През 1844 г. Фотинов превежда и правилата на поведение, формулирани от Т. Джеферсън. Заслужава да се подчертае също, че именно в тези текстове се появява нов понятиен апарат и се прави опит за въвеждане на думи като “капитал” вм. турското “сирмия”.
Във връзка с формирането на модерния морален кодекс би трябвало да се спомене и мутацията в съзнанието на хората по отношението на смеха. Според издържаната изцяло в традиционен дух христоития, издадена от Никодим Светогорец през 1803 г. смехът, игрите и забавленията трябва да се избягват от добрите християни. Специална глава в книгата на Никодим е посветена на аргументацията, че смехът размеква душата, тъй като той прогонва страха от Бога. Подчертава се, че от описания в евангелията живот на Христос личи, че той никога през живота си не се е засмял. Според Фотинов добрият тон не изключва смеха. Той е убеден, че човек трябва да върши всяка работа с усмивка, а не “намръщен и разсърден”. Освободеността на Фотинов от предразсъдъци към тази най-висша човешка проява проличава и по мнението му, че “най-голямото изкуство в разговоруванието е да направиш другите да се смеят, а ти на не се смееш”.
Отново с текстовете на представителите на Американското просвещение можем да свържем и промяната в отношението към хода на времето. Динамиката на модерната епоха изисква коренна пренастройка и оттласкване от средновековното менталност, доминирана от аграрното време. Промяната в отношението към времето, освен в директните напомняния “времето е пари”, се долавя още и в индиректните внушения на хронологичните таблици в различните издания, в които сгъстяването на значимите дати създава усещането за движение, поражда чувството, че зачестяват заслужаващите внимание факти. И най-важното е, че сред тези значими събития се нареждат именно дати, маркиращи модернизацията в общочовешки план като откриването на книгопечатането, откриването на Новия свят, пускането на първия “параплув” и сред тях се нарежда и нашият модернизационен маркер – появата на първото българско списание.
Заслужава да се подчертае също, че именно в тези текстове изкристализира и нова лексика, свързана с модернизационните процеси. Появява се и думата “мода”, “час” вместо турското “саат”. Сред новите вещи, които се внасят в къщите е часовникът.
Модернизационният процес намира израз и в промяната в отношението към детето. Педагогиката на Просвещението почива на коренно нови принципи, отричащи средновековното отношение към детето като обременено от “първородния грях” и третиращо го като “неприятен възрастен човек”. Тя е проникната от дух на оптимизъм и вяра във възможностите на педагога да моделира детето, чийто мозък представлява “табула раса”. Готова е да се вникне с разбиране в потребностите на детската възраст. В това отношение особено важни са съчиненията на Неофит Бозвели и К. Фотинов, които твърдо се опират на принципа, че детският мозък е свободен от вродени идеи и формирането на новия човек е изцяло в ръцете на педагога. Просвещенските принципи слагат своя отпечатък и върху процеса на съзряването на ново отношение към жената. Някои от българските автори защитават идеята за необходимостта от образование за девойките, настоявайки, че жената се ражда с еднакви с мъжа интелектуални възможности. В това отношение особено силни текстове откриваме у Фотинов, който настоява, че просветеното общество се нуждае от образовани гражданки, способни да възпитат добре децата си.
Основен проблем, по който става оттласкването от традиционните модели, е този за мястото на точните науки в задължителните знания. Това е именно времето, когато с много усилия и воля в училището си пробиват път просвещенските разбирания за ролята на точните знания. Преподаването на аритметика, физика и математика среща ожесточената съпротива на бранителите на традицията, а спорът между защитниците на Коперниковата теория и теорията на Птолемей не престава да пали духовете до късно. И все пак постепенното навлизане на точните знания може да бъде регистрирано още по най-ранните български учебници, започвайки от Буквара на Петър Берон, в който освен елементарни знания по смятане се дават и знания в областта на биологията, физиката и астрономията. Тази мутация в съзнанието има за своя пряка последица новото отношение към техническия прогрес. Иванчо Богоров и Фотинов не спират да възпяват постиженията на техниката, влака, парахода, фабриките. Просвещенското отношение към научното знание намира отражение и в съзнателния стремеж към професионално усъвършенстване. Модерното изискване за висок професионализъм намира отражение и в понятийния апарат и навлизането в българския език на термини, свидетелстващи за диференциацията в дейностите. Кипиловски коментира понятието “историк”, а “Любословие” въвежда понятието “химик”. Модернизацията, намираща израз в изискването за висок професионализъм, докосва и области, в които традицията е укрепена много яко – готварството. Появяват се първите готварски книги, свидетелстващи не само за развитието на градска среда, но и за дълбоки ментални промени, допускащи намеса в такива интимни области като идеята за “вкусно” и “невкусно” или подмяната на “рецептата на мама”.
Друга област, в която може ясно да се долови въздействието на просвещенската идеология, е езиковият проблем. Проблемът какъв да бъде общонационалният литературен език по значение надхвърля границите на обикновен филологически спор, тъй като от него зависи участието на широките слоеве в духовния живот и създаването на условия за повдигане на общото интелектуално ниво на обществото. Въвеждането на говоримия език в книжнината е изключително важна стъпка по пътя на модернизацията, тъй като то гарантира достъпа на по-широки обществени слоеве до грамотността и просветата. За нас, хората от столетието на развитие на новите технологии и на магията на интернет, сякаш избледнява значението на онзи исторически момент, в който за човека става възможна индивидуалната комуникация с текста, независимо от това дали става дума за словото Божие или за светски текстове. У Неофит Рилски, К. Фотинов и Иларион Макариополски откриваме много от аргументите, свидетелстващи, че те познават просвещенските тези по проблемите на литературния език. В “Любословие” срещаме имената и тезите по езиковия проблем на Дж. Лок, Кондийяк и Ш. Ролен.
Модернизацията се проявява и по отношение на социалните и политически възгледи на образованите българи. В съчиненията на представителите на българската просвещенска мисъл се появяват виждания, типични за арсенала на просвещенската политическа идеология: за равенство на всички членове на обществото пред закона, за възможностите на просветения монарх да поправи обществените недъзи, за всемогъществото на справедливото законодателство. Направените издирвания дават основание да твърдим, че в повечето случаи имаме право да говорим за идеи, плод на общуване било с трудове на дейците на Гръцкото просвещение, било с преводи на гръцки на трудовете на дейците на Френското просвещение.
В това отношение особено ярък пример са несъмнено повлияните от просвещенската идеология възгледи на Неофит Бозвели за законите, определящи развитието на обществото и наличието на гръцки преводи на книгите на Русо “Обществения договор”, “За престъпленията и наказанията” на Чезаре Бекария и “Беседите на Фокион върху отношението на морала и политиката” от Мабли в библиотеката на Свищовското училище, където Бозвели е учител. Идеите на К. Фотинов за човека и обществото също носят дълбок отпечатък от характерните за просвещенската идеология принципи и дух на оптимизъм. За него човекът е освободен от първородния грях и сам гради своята съдба чрез своя свободен труд и именно постигнатото от отделните поколения се акумулира и гарантира неспирния прогрес и развитие. Свободната търговия също се посочва като основен фактор за развитието на обществото. Идеалната държава е онази, в която цари равенство на всички пред законите и хармония във взаимоотношенията между гражданите и която гарантира имота и живота на поданиците си, а те от своя страна трябва да си плащат редовно разумно определените данъци. Формулират се идеи, които свидетелстват за стремеж към изграждането на гражданско общество.
С оглед на модернизационните процеси в българското общество от особен интерес е ролята на просвещенските идеи за формирането на идеите на дейците на Българското просвещение по отношение на религията и църквата. Този проблем е тясно свързан с един от важните проблеми на балканските общества в преход – възприемането на неправославния свят. До интересуващата ни епоха Западна Европа се възприема като светът на еретиците. От втората половина на XVIII век датира поредица от съчинения на гръцки език, излезли от средите, свързани с православната църква, в които се забранява строго общуването с представителите на другите религии и с тяхната култура. И сред тези автори централно място заема Никодим Светогорец. Печатат се текстове, в които изрично се казва, че ученето на Запад води неминуемо до атеизъм, а философията на Волтер е гибелна за вярата на православните. Разбираем е сложният и продължителен процес на модификация на съзнанието, за да се стигне до възприемането от образованите представители на балканските общества на Европа като “Просветена Европа”. Понятието “Просветена Европа” се появява в началото на XIX век в съчиненията на Софроний Врачански, Петър Берон, Неофит Бозвели, Константин Фотинов и др. Именно в тази промяна в отношението към принадлежащите към други религии народи се изразява и един от най-съществените елементи в процеса на модернизация.
Важен момент от формирането на толерантно отношение към друговерците е обръщането към цивилизациите на древните и източните народи като извор на мъдрост при формирането на модерния морален кодекс. Несъмнени ментални преобразования изисква и насочването към Робинзон Крузо като модел за следване. Ярък белег за толерантно отношение е отпечатването в “Любословие” на текстове върху различните религии, издържани в спокоен тон, заради които Фотинов е обвинен в протестантство. Впрочем тук би трябвало да подчертаем, че терминът толерантност “ajnexiqrhskeiva” се появява за пръв път в гръцки печатен текст през 1768 г., а именно в гръцкия превод на книгата на Волтер за църковните разногласия в Полша. Преводът на книгата на Волтер е извършен от дееца на Гръцкото просвещение Евгениос Вулгарис, който придружава своето издание от есе върху толерантността. Заслужава да се подчертае, че екземпляри от това издание са се съдържали в множество лични и училищни библиотеки в българските селища през XIX век.
При формирането на възгледите си по отношение на църквата в унисон с нуждите на модерната епоха българските образовани мъже се опират на принципите на Просвещенската идеология. Става дума за област, в която традицията е най-силна и се изисква най-голяма убеденост и силна аргументация за преодоляването на теглещите назад задръжки.
В своята полемика срещу Цариградската патриаршия Неофит Бозвели, Иван Селимински и Георги Золотович се опират на трудовете на дейците на Гръцкото просвещение Кораис и Фармакидис, публикуват в българската преса откъси от техни трудове. Използват техните критични съчинения относно невежеството на духовенството, за светия огън – нур в Йерусалим и срещу поклонническото пътуване до Светите места като безполезно за обществото. Поради критичното си отношение към православното духовенството Иван Селимински, Георги Золотович и Емануил Васкидович са обвинени във волтерианство. Тук би трябвало да подчертаем, че не случайно сред идеолозите на движението за създаване на българска национална църква са хора като Неофит Бозвели, в трудовете на който откриваме силното влияние на дееца на Гръцкото просвещение Кораис, сам възпитан в духа на Френското просвещение. Сред реализаторите на скъсването на българите с Цариградската патриаршия са Иларион Макариополски и Стоян Чомаков – бивши ученици на Теофилос Каирис, също формиран изцяло в принципите на Френското просвещение.
Тук заслужава да спомена и един вълнуващ факт, на който попаднах преди няколко дни в архива на другия ученик на Каирис – Иван Добровски. Сред книжата на Добровски се съхраняват множество материали, които той е бил подготвил за отпечатване в своето “Мирозрение”. Тук се намира и текст, озаглавен “Една малка част от новославянската повестност (история)”. Следва името на Волтер, който е характеризиран като: “Най-остроумният и най-плодовитият французский поет и прозен списател на 18-тия век. Писа две епически поезии Хенриадата и Аврилийската девица, големо число трагедии, комедиии други стихотворения. Прозни повествовани, Российската повестност по времято Петра Великато, Французската по времето на 14-я Лудовик, повестност на 12-я Карол Свекийския, Описание на нравите и духа на народити, млоготомен мудролюбен словар за различни предмети и всекакви научни и повестни списания. А мудролюбието му приготви пътя за променението в понятията по франзузското проебразование.” Следва описание на Полтавската битка и бягството на Карл Шведски. Несъмнено целта на Добровски е да покаже всепобедимостта на руското оръжие – задача, отговаряща на настроенията му на почитател на идеята за славянската взаимност. И все пак той е могъл да намери и друго описание на Полтавската битка. А тук става дума за Волтер и то за него са изречени най-хвалебствени думи от човек, знаещ отлично за кого става дума.
Просвещенските разбирания допринасят средновековната затвореност да бъде изместена от готовността за възприемане на новото във всички области. Тази отвореност се проявява и в готовността да бъдат възприети новите светове, с които българинът има съприкосновение. По появилите се пътеписни текстовете, с които разполагаме, можем да съдим за промяна в отношение към пътуването, към срещата с новите светове и хора. Към извършваното по религиозни подбуди пътуване до Светите места се прибавят делови пътувания, свързани с търговския обмен, а също водени от любознателност и стремеж към развлечение. Постепенното подобрение на транспортните и съобщителните средства спомага за скъсяване на разстоянията и облекчаване на общуването с “другите”, допринася за разширяване на кръгозора и взаимното обогатяване на културите.
Появява се книжнина, породена от новите условия: ръководства по епистолография, като, както подчертава Христаки Павлович в своето ръководство, новата мода в търговската кореспонденция налага по-опростено писане. Съставят се и ръководства за водене на търговски книги, които свидетелстват, че търговската дейност се е издигнала на по-високо ниво на професионализъм. Появяват се първите обявления за издаване на книги и събиране на спомоществователи за готвени издания, свързани не само с недостатъчните средства за индивидуални начинания в книгоиздаването, но и с нови форми на общуване между автор и читател, с формирането на читателска публика с определени вкусове и изисквания, с превръщането на книгата в стока. И всички тези процеси се стимулират от появата и разрастването на периодичния печат.
Модернизацията на българското общество включва промяна на отношението към заобикалящия го свят, който престава да бъде изцяло чужд и враждебен. Елемент от тази промяна е и промяната в отношението към “другия”, към принадлежащите към други религии и култури. Изпъкват нови принципи при формирането на отношението към “различния”, към по-близкия и по-далечния “друг”, освободено от всякакви верски и етнически предразсъдъци. Плод на това общуване е формирането на нови модели за следване. Ще се огранича тук да цитирам един особено ярък пример: формираният в просвещенската атмосфера на школата на Каирис на остров Андрос Иван Добровски пропътува Европа и преминава океана, за да престои 6 месеца в Новия свят. Плод на неговите срещи с нови светове и хора е възторжената му констатация, че в английския език не съществува думата “невъзможно”. Разбира се имаме и други примери: Бачо Киро е потресен от факта, че когато поисква вода за пиене, германецът му иска пари.
Наблюдават се нови механизми за формиране на общности на професионален принцип, изместващ религиозния принцип или семейните връзки. Те имат своята основа в новите стопански взаимоотношения, но са и осветени от просвещенските текстове, кодифициращи модерната етика. Приятелството и деловите връзки започват да изместват роднинските връзки, формира се и общността на свързаните професионално българи, евреи, турци, арменци, гърци и румънци – търговци, които, ако съдим по запазените писма, използват предимно гръцки език, изпълнен с турски, италиански, румънски и славянски думи. В епоха, през която от средите, свързани с източноправославната църква, излизат от печат трактати с антисемитска насоченост, разказващи страхотии за религиозните ритуали при юдеите, българският търговец от Пазарджик Петко Костадинов пише през 1827 г. на Константин Фотинов в Смирна: “и много здраве на нашите Мехмедага, и на Мошето и на Бохор и на Исак и на сички”. Писмото на Петко Костадинов е написано на български език с гръцки букви.
Посочените примери за преобразования в мисловните модели у българите, свързани с възприемането на просвещенските идеи, не изчерпват всички случаи, които биха ни позволили да говорим за тези процеси. Те не са и доказателство за осъществена модернизация на манталитетите в широк мащаб или на много нива в българското общество през XIX век. Напротив, голяма част от текстовете от епохата свидетелстват за силата на задържащата роля на традицията. Независимо от това обаче посочените примери дават основание да говорим за очертали се вече нови тенденции в духовния живот на българите, които поради подчертаните специфики в развитието на българското общество – забавянето на укрепването на буржоазията и задържащата роля на църквата – трудно си пробиват път. Впрочем тези общи за балканските общества характерни черти стават причина идеите на Балканското просвещение да не достигнат и радикализма на Просвещението в Западна Европа.
Използвани източници и литература:
Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” – Български исторически архив – ф. II Г 947 (Иван Добровски), Гр. 117.
Научен архив на Българска академия на науките, ф. 13 К, (Константин Фотинов), оп. 1, а. е. 86, 1-2.
А р е т о в, Н. Рецепцията на Бенджамин Франклин в България през Възраждането. – Литературна мисъл, 27, 1983, 4, 155-163.
А р е т о в, Н. Рецепцията на “Робинзон Крузо” в България през Възраждането. – Сравнително литературознание, 1985, 6, 12-28.
Б е р о н, П. Буквар с различни поучения. 1824.
Б о г о р о в, И. Математическа география. Одеса 1842.
Б о г о ро в, И. Всеобща география за децата. Белград, 1843.
Б о г о р о в, И. Кратка география математическа, физическа и политическа. Букурещ, 1851.
Б о з в е л и, Неофит. Краткая священная история и священий катехисис. Белград, 1835.
Б о з в е л и, Неофит. Славяноболгарское детоводство. Ч. I-VI, Крагуевац, 1835.
“Българский орел”, 1846-1847.
Г а в р и л о в а, Р. Колелото на живота. С., 1999.
Г ю р о в а, С., Н. Д а н о в а. Книга за българските хаджии. С., 1985.
Д а н о в а, Н. Разривът между гръцките възрожденци и Цариградската патриаршия. – Известия на Българското историческо дружество, 27, С., 1970, 35-65.
Д а н о в а, Н. Неофит Бозвели и Гръцкото просвещение. – В: Неофит Бозвели и българската литература. С., 1993, 24-44.
Д а н о в а, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. С., 1994.
Д а н о ва, Н., Л. Д р а г о л о в а, М. Л а ч е в, Р. Р а д к о в а. Обявления за български възрожденски издания. С., 1999.
Доосвобожденски пътеписи. С., 1969.
“Любословие”, 1842, 1844-1846.
“Мирозрение”, 1850-1851.
П а в л о в, И. Присъствия на храненето в българските земи през XV-XIX век. С., 2001.
П о п о в и ч, Р. Христоития или благонравие. Будим, 1837.
С т о я н о в, М. Стари гръцки книги в България, С. 1979.
“Цариградский вестник”, 1848-1862.
Ф о т и н о в, К. Общое землеописание вкратце за сичката земля. Смирна, 1843.
Ш и ш м а н о в, И. Иван Добровски. – Български преглед, 3, 1896, 139-186, Ново издание В: Ш и ш м а н о в, Избрани съчинения, Т. 1, С., 1965, 298-332.
