Любомир Георгиев
Проявления на модерното у българската католическа емиграция през XVIII век
В търсене на модерното у българите в Хабсбургската монархия ще се насочим към два проблема. Първият – какво е представлявало битието на българката в Трансилвания и Банат преди три века. Вторият проблем е как са създавани и как са функционирали българските фондации с образователна цел в онези земи.
Изворите, на които ще се опрем, са документи от ф. 579 – Леополд Косилков – и колекция 68 – Седмиградски и банатски българи, съхранявани в Български исторически архив при Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” – София. Колекцията се състои от свидетелства от и за българите католици, заселeни в Трансилвания и Банат след Чипровското въстание (1688) Това са 297 оригинали и копия на български, латински, немски, унгарски, румънски език, изписани с различни варианти на латиницата и кирилицата. Значителна част от тях са създадени през XVIII в. Тези документи осветляват различни страни от живота на българите католици, включително и интересуващите ни въпроси.
Липсва литература, посветена специално на мястото на българката в Трансилвания и Банат. Затова краткият преглед на историописта по темата ще бъде от две части. На първо място ще бъдат маркирани някои основни изследвания, посветени на българите католици в Хабсбургската империя. След това ще стане дума за проучвания за положението на българката през интересуващия ни период.
Наличието на документи, както и афинитетът на католиците към писането на история, предполагат съществуването на традиция в проучването на живота на тази отделена част от българския народ. Още през XVIII столетие в историите на Блазиус Мили1 и Блазиус Клайнер2 е предоставено значително място на заселването на българските католици в Трансилвания и Банат. Модерната българска историопис съхранява интереса към миналото на нашите сънародници от католическо вероизповедание. Сред широката група изследователи присъстват такива авторитети като Никола Милев3 и Иван Дуйчев4. Върховите постижения в написването на история на българите в Трансилвания и Банат са трудовете на Любомир Милетич и Карол Телбизов.5 В последните години интересът към българите католици не престава да бъде висок. Монографии6, сборници статии7, етноложки изследвания и пътеписи хвърлят светлина върху живота на нашите сънародници в тези две области. Един от последните значителни успехи е издаването през 1999 г. на “Хрониката на българското францисканство…” от Блазиус Клайнер.
I. Мястото на жените в обществото
В последните едно-две десетилетия проблематиката, свързана с мястото на жените в историята, предизвиква заслужен интерес сред българските изследователи.8 “Женската” тема се разглежда преди всичко в съчинения, посветени на брака и семейството,9 или пък на насилието срещу жени10. Не липсват и обобщаващи трудове по темата.11 Напоследък положението на жената в българските земи и в останалите части на Европа бива разглеждано в сравнителен план.12 “Женската” тема се гради до голяма степен на съпоставки – жени/мъже, християнки/мюсюлманки, българки/чужденки. В нашия случай паралелът между българки в Хабсбургската империя и българки в Османската империя изглежда неизбежен.
Преди да пристъпим към документите за мястото на жените в българската католическа общност през ХVIII в., трябва да направим някои предварителни уговорки. Главни герои на книжнината на заселниците в Трансилвания и Банат са най-вече духовни и военни водачи. Знайно е, че католическата църква не допуска жени до свещеническо поприще. Занаятът на войника и до ден днешен в Европа е запазена територия на мъжете. Следователно остава да търсим изявите на жените в ежедневието. Документите от всекидневния живот, макар и най-често създавани, са ниско ценени за сметка на официалните документи. Нека разгледаме свидетелствата за мястото на българката сред католическата емиграция по хронологичен ред.
1. На 5 юли 1763 г. е издадена квитанция за 60 рейнски форинта от името на Маргарита Бибич.13 Документът е с размери 17/26 см. и е подпечатан с черен восъчен печат. Написан е на латински език и вероятно е копие.
Квитанцията удостоверява, че господин Йоан Качамаг е депозирал сумата при съответна лихва на камералния град Арад (Банат), чрез което е освободил града от затруднение.
Маргарита Бибич е потомка на знатния български род Томянин. Омъжена за алвинцкия съдия Марко Качамаг, след като овдовява, се жени повторно за подуправителя на Арадския комитат и имперски съветник Яков Бибич.14
Подписът на Маргарита Бибич позволява двояко тълкуване. Едната възможност е тя да е участвала в градската управа на Арад и така да има правото да взема пари назаем от името на града. Друга възможност е госпожа Бибич да е подписала в качеството си на съпруга на управителя на Арадския комитат Яков Бибич. Вероятно за отпускането на заема е допринесла и българската народност на Бибич и Качамаг. Взаимопомощта в сделките, заемането и въобще по делови въпроси е свойствена за малцинствата, като най-ярък пример в това отношение дават евреите и арменците. В разглеждания период арменците контролират търговията Цариград-Каспийско море-Волга-Архангелск, имат здрави позиции на пазарите от Персия до Франция. За ролята на евреите пък достатъчна илюстрация е тезата на видния познавач на икономическата история В. Зомбарт, че именно евреите са създали капитализма.15
2. Следващият по време документ е решението на управата на катедралната църква в гр. Варадин от 11 септ. 1772 г. относно наследството на Матей Едлшпахер от Гьорок.16 Главната част от наследството получава вдовицата Елизабета Качамаг.
Документът е с размери 24/37 см. и е подпечатан с печат от червен восък. Той е написан на латински и унгарски език и е оригинал.
“Благородната госпожа, останала вдовица” – Елизабета Качамаг – наследява всички делови книжа на покойния си съпруг. Те ще да са били най-ценното, с което е разполагало семейството. Вероятно на покойния Едлшпахер не са липсвали и имоти, но се споменава само една сума – годишна аренда за някаква собственост в размер от 1000 рейнски форинта. За стойността на тези пари можем да се ориентираме по обстоятелството, че заем от 60 рейнски форинта освобождава от затруднения един камерален град (виж по-горе).
Оказва се, че благородната българка Качамаг е разполагала със завидни финансови възможности. Богатството и уважението, с които се е ползвала, са й гарантирали подобаващо високо положение в обществото. Потвърждава се твърдението, че както във всички доиндустриални общества, така и в разглеждания случай, жените с най-стабилни изходни позиции за участие в икономическия живот са именно вдовиците.17
3. Още една бележка, съхранявана в БИА, носи подписа на Елизабета Качамаг – Гьорок.18 Подпечатана е с червен восък. Размерите й са 12/19 см. Почеркът, с който е написана, е труден за разчитане, но се разбира датата на документа – 26 окт. 1778 г. Въпреки че съдържанието на бележката остана неясно за мен, нейното издаване свидетелства за деловата активност на Елизабета Качамаг.
4. Сега да обърнем внимание към един друг документ с дата 24 май 1793 г.19 Той се състои се от две части, всяка подпечатана с печата на българската община Терезиопол (днес Винга, до края на Първата световна война най-голямото българско средище в Банат) от червен восък. Документът има общо 4 листа с размери 24/38 см. Той е извлечение от протокола на събрание на съдебните магистрати от привилегирования град Терезиопол.
Отнася се за дело срещу Розалия Кирахи от града на /витрадиенците/, обвинена в кражба. Тя, от своя страна, се опитва да прехвърли вината на Стана Дупца от същия град. Обвинението е повдигнато от корпопала на Терезиопол Георги Ангелович.
Наистина, не се споменава Розалия да е българка, а и името и не е българско. Затова пък името Дупца се среща сред българите католици. Защо се позоваваме на този документ по темата за мястото на жените в българското общество през ХVIII в.? Свидетелството отразява процес, в който основни действащи лица са две жени. Делото е разглеждано от български съд, разследвано от корпорал българин, като част от свидетелите са българи (например първият свидетел – Никола Ферменджин).
Както стана дума по-горе, Розалия Кирахи и Стана Дупца на са от Терезиопол, а от града на /витрадиенците/. Процесът е проведен в Терезиопол, понеже престъплението е извършено на територията на града на ежегодния пазар през месец май. Съдът над жители на друг град показва с колко широки юридически правомощия разполага привилегированата българска община Терезиопол. Общинската власт там обаче не действа безконтролно – в документа стои обвинение на Стана Дупца срещу споменатия корпорал Георги Ангелович. Стана Дупца излага в свое оправдание, че е подложена на съдебен иск поради невярна информация от корпорала, който я е разпитвал.
Така делото Розалия Кирахи е пример за коректното и юридически прецизно отношение на българската общинска управа към две жени от чужд град, обвинени в кражба.
5. Протоколната книга на католическата енория в с. Стар Бешенов20 се състои от 136 л. с размери 23/36 см., където са описани основни събития от живота на селото между 1764 и 1801 г.21 Особено ценна информация се съдържа в таблицата, очертаваща положението на жителите на Стар Бешенов между 1774 и 1798 г.22 Там са отбелязани и децата от селото, които са посещавали училище. През 1774 г. 200 момчета и 140 момичета редовно ходят на училище, през 1775 – съотв. 172 и 93, през 1776 – 261 и 179, през 1777 – 149 и 96, 1778 – 152 и 90, през 1779 – 140 и 80. Очертава се отчетлива тенденция момичетата да съставляват между 30% и 46% от учениците, или в абсолютни стойности – между 80 и 179 души.
В края на ХVIII – нач. на ХIХ в. са началните стъпки на девическото образование у нас. Тогава се създават килийни училища в Калоферския женски манастир и Самоковския женски метох. Въпреки това се приема, че българското женско образование през османската епоха – не само светското, но и религиозното – се е намирало кажи-речи в нулевия си стадий.23 Тук е мястото да припомним факта, че първото светско девическо училище в българските земи е основано в гр. Плевен чак през 1840 г.
Млади българки получавали образование и в православна Русия. Съществуват сведения, че през 1732 г. в Киевското епархийско училище постъпила българската монахиня от гр. Сопот Евпраксия, а през 1772 г. монахиня Замфира от същия град завършила това училище.24
На този фон 179 ученички за една година само в едно българско село са мерило за високото равнище на женското образование в Банат през втората половина на ХVIII в.
6. Би било интересно да се проучи доколко дългото и значимо управление на императрицата Мария Терезия (1740-1780) се е отразило на положението на жените в цялата Дунавска монархия и по-специално на нейните поданички българки. Във времето, свободно от войни (през нейното царуване се водят жестоките войни за Австрийското наследство, както и Седемгодишната война (1756-1763), императрицата провежда серия реформи в администрацията, образованието, съдебната система. По нейно време картофите са въведени в земеделието на Австрия – един зеленчук, който спасява Европа от постоянната заплаха от глад и дава възможност за нарастване на населението на Стария континент.25 Известно е, че в личния си живот Мария Терезия е безукорна жена и майка – от нейните 16 деца 10 я надживяват.26 Дали през дългото царуване на великата императрица е имало някаква демонстрирана отгоре “женска солидарност”? Документите, с които разполагаме, не дават отговор. Затова пък имаме изчерпателни сведения за преклонението пред Мария Терезия, което се е наложило в съзнанието на българите католици. Почитта към нейната личност вероятно се е отразила и върху отношението към българката на ниво всекидневие. Изглежда образът на “добрия цар” в представите на българите католици в Трансилвания и Банат съществува под формата “добрата кралица”. Показателни примери за това ще открием в приелия нейното име град Терезиопол (Винга).
Ще се насочим към историческите бележки от фонда на Леополд Косилков – учител в банатския град Винга. Заради интересната информация и колоритния банатски български език ще си позволя да цитирам:
“A istjia i najradustnin deni za Vinganete be “1” Augusta, u gudinata 1744.” Ci u tozi deni sa dubaveli vinganscite Balgare tejnite privilegjiji sas satu slobuzdenji i dubrinje putvardeni i zatemeleni ud kralicata Maria Tereza.”27
Прави впечатление, че празник на Винга не е ден на светец, а датата, когато императрицата е дарила града с привилегии.
Когато едно събитие особено впечатли хората, то се пречупва през призмата на фолклора и остава като песен, обичай или легенда. Не прави изключение и разглежданият тук факт – сдобиването на град Винга с ново име и привилегии става основа за легенда. Ето накратко нейното съдържание:
Императрица Мария Терезия, особено благосклонна към знатния българин Никола Качамаг, му рекла: “Кача магнат на българите”, ще те даря още и с това право, докато си жив да имаш власт над всички зайци във винганското землище, тоест над лова”. Землището се сторило малко на видния българин и “добрата императрица” му позволила да го разшири с толкова, колкото може да обиколи за един ден на кон. Чрез упорита езда и смяна на конете той успял да осигури твърде обширно землище на българите от Винга.28 Тази легенда е жива и до днес сред банатските българи.29 Няма да засягаме темата за избора на животното – заек – и символиката, която би могла да му се припише. Както и за максимата, че във всяка легенда се крие и частица истина – тук личностите са напълно действителни, огромното спрямо населението на Винга землище е факт с решителен принос за благосъстоянието на града.
Случаят с Мария Терезия показва отликата между положението на жената в двете държави, обитавани от българи. За разлика от Хабсбургската монархия, в Османската империя жените били лишени от възможността да заемат административни постове и въобще – да участват пълноценно в политическия живот30, да не говорим от възможността да оставят имената си в историята като велики владетелки.
II. Дейността на фондациите
Темата за фондациите на българите католици в Трансилвания, поради нейната значимост, не е останала встрани от погледа на историка. Тя е разработена от Карол Телбизов с присъщата за него ерудиция.31 Все пак темата предлага допълнителни възможности за проучване в светлината на непроучени документи. Телбизов лаконично обобщава: “Тези фондации спомагали коя повече, коя по-малко, пряко или косвено за издигане културното равнище и за утвърждаване на религиозното чувство у трансилванските българи”. Ще се опитаме да обобщим онези сведения за фондациите, поставили си за цел подпомагането на образованието, които се съдържат в кол. 68 на БИА при НБКМ. Религиозните фондации няма да бъдат разглеждани тук.
7. Особено важни сведения по нашата тема откриваме на страниците от летописта на францисканската обител при трансилванския град Дева. В нея са отразени събития между 1714 и 1763 г. Написана е на латински език върху листа с размери 16,5/22 см.32 Параграф Х33 от летописта се отнася за благодеянията към църквата и манастира. В него е отбелязано, че “често възхваляваната госпожа Ана Дойна (Dojin) не бива да бъде подминавана с мълчание, тази, която за общественото благо на целия народ вложи 1000 унгарски форинта в основаването на училище за момчета”. Вдовицата Ана Дойна била една от ктиторите на църквата в Алвинц.
Както в османските земи, така и в Хабсбургската империя църковната благотворителност е сред малкото полета за обществена и престижна изява за българката. Така ктиторството е не само път за спасението на душата, но и начин за личностно самоутвърждаване.34
Ана Дойна срещнала големи затруднения да поддържа две фондации и изглежда нейното алтруистично дело е пропаднало. Съществува предположение, че търговецът, при когото били вложени парите, фалирал и дейността на фондацията била прекратена.35
Благотворителната дейност на Ана Дойна не е изолиран случай. Наред с отделни българи – мъже и жени – общините също се грижат за образованието. За това свидетелстват няколко договора между български общини и Францисканския орден.
8. В договора от 6 юни 1719 г. между францисканската провинция България и българската община в гр. Дева се определя безплатното образование за бедни деца от българска народност.36 Тук фондацията не е частно, а общинско предприятие.
9. Един подобен договор, този път между Францисканския орден и българската привилегирована община от друг трансилвански град – Алвинц от 3 февр. 1729 г., регламентира как лихвата от наследството на богатия българин Марко Пуйенин да се дава за издръжката на учител.37
Документът е съхранен в два варианта – на “илирийски” език – в Народната библиотека – и на латински език, издаден от на Ферменджин38. “Илирийски” език е прието да се назовава използваният от чипровските католици като книжовен хърватски език, писан на латиница.39 Съпоставката между двата текста е основа за изчерпателното тълкуване на съдържащата се в договора информация.40
Фондацията се основава на парите, завещани от “покойния господар Марко Пуйенин” (в латинския текст погрешно Пуйенич) за да се учат “сиромашки деца” в училището в Алвинц. От лихвата по наследството трябва да се дава заплата на “dobar mistar naucen” = “bonus et doctus magister, sitque magister stabilis”. Следователно българската фондация налага високи изисквания към “учения магистър”, който трябва да отваря вратите на познанието пред българчетата. Предвижда се учителят да бъде постоянен – “stabilis”. А какво всъщност ще рече преподавателят да бъде “dobar” или “bonus”? Документът дава отговор: когато учителят “не вдига често децата да смятат”.
Фондацията Пуйенин изисква строга отчетност. Нейният управител, игуменът на Алвинцкия манастир, може да разполага единствено с лихвата от капитала. Главницата обаче няма право да пипа никой друг освен “nasi starei nasoga naroda” – “seniores nostrae communitatis”. Парите са давани назаем срещу лихва на български търговец. Фондация “Пуйенин” има ясно изразен народностен характер – надзорът е поверен на ръководството на привилегированата българска община; с лихвата от кредита, вложен у български търговци, се спонсорират български ученици.
Накрая ще се спрем на фондацията, основана през 1774 г. от споменатата по-горе Маргарита Бибич. Наистина, БИА не се съдържат конкретни документи за тази фондация. Не можем обаче да подминем без внимание фондацията на българката Бибич, която в своето време е най-голямата в обширната Хабсбургска империя. Благодарение на тази фондация, както и на учредената през 1750 г. фондация “Яков и Маргарита Бибич”, са се изучили поколения българи, някои от които стават учители, учени и управници.41
Какви изводи произтичат от представените по-горе документи? На първо място, те дават основание да се твърди, че българките в Трансилвания и Банат не са отстъпвали по своето положение на другите жени в християнска Европа. Всъщност, жителките на Чипровци и околните католически селища са се радвали на по-висок обществен статус и самочувствие още през ХVII в. в българските предели на Османската империя.42 Съхранени са свидетелства за тяхната делова активност, влиянието им върху общинското управление, защита на юридическите им права, значима по своите мащаби благотворителност. В литературата е утвърдено мнението, че през ХVIII в. на практика доминира една особена женска анонимност, че липсват изтъкнати българки с християнско вероизповедание.43 В светлината на горните документи това твърдение изглежда до известна степен спорно.
За едно изчерпателно изследване по темата е необходимо да се познава в детайли светското и религиозно законодателство на Хабсбургската империя. Очевидно трябва да се включат други извори извън ф. 579 и кол. 68. В самата колекция биха могли да се открият и други документи, особено що се отнася до мястото на вдовиците. Важни и обосновани изводи биха могли да се направят на основата на анализ на таблиците за гражданско положение на жителите на село Стари Бешенов от 1768 до 1800 г.44 Поради разнообразната информация, която се съдържа в тях, както и поради нуждата от използването на математически методи при тяхното проучване, те заслужават да бъдат обект на специално изследване.
Разглежданите документи несъмнено съдържат още ценна информация, останала засега зад завесата на трудностите откъм разчитане и превод на текста.
Ако настоящото съобщение събуди интерес към темата и даде начален тласък на нейното пълно проучване, то това би била най-голямата сполука.
На второ място става ясно, че създаването на фондации не е новост за българския народ. В това дело важна роля играят общините, наред с отделни родолюбиви българи – мъже и жени. За българите католици създаването на фондации е израз не само на човеколюбие изобщо, но и на конкретно народностно чувство. При внимателно вглеждане ще открием значимия принос на фондациите за поддържане на народностното самосъзнание у българите в Трансилвания и Банат. Това самосъзнание става стабилна основа на един от най-значимите феномени на Новото време в Европа – формирането на нацията; в нашия конкретен случай – етно-културното възраждане на българите в онези земи.45
1 Телбизов, К. Още една история на България от средата на XVIII век.-Векове, 1978, кн. 6, с. 24-35.
2 Клайнер, Бл. История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Ред. Ив. Дуйчев и К. Телбизов. С., 1977.
Същият: Хроника на българското францисканство (ХIV – ХVIII в.), съставена през 1775 г. в гр. Алвинц от Блазиус Клайнер (Archivium tripartitum – III). С. 1999.
3 Милев, Н. Католишката пропаганда в България през XVII век. С., 1914.
4 Дуйчев, Ив. Софийската католишка епархия през XVII в. Изучаване и документи. С., 1939.
5 Основни трудове:
Милетич, Л. Заселението на католишките българи в Седмиградско и Банат. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 1897, кн. 14, с. 284-543.
Телбизов, К. Общинското управление на банатските български общини под австрийска и унгарска власт.-Годишник на Висшето училище за стопански и социални науки “Св. Кирил Славянобългарски”, Варна, 1945, кн. 18, с. 1-57.
Същият: Български търговски колонии в Трансилвания през XVIII в. (към историята на разселението на българския народ по време на Османското владичество). С., 1984.
6 Нягулов, Бл. Банатските българи. Историята на една малцинствена общност във времето на националните държави. С., 1999.
7 Католическата духовна култура и нейното присъствие и влияние в България. С., 1992.
8 Литература по проблема виж у Грозданова, Е.,Ст. Андреев. Женският жребий според “Книги на жалбите” от ХVIII в. – Историческо бъдеще, 1998, 2, с. 165-174.
9 Иванова, Св. Мюсюлманки и християнки пред кадийския съд в Румелия през ХVIII в. Брачни проблеми. – ИПр., 1992, кн. 10, с. 76-87.
Същата: Брак и развод в българските земи през ХV-ХIХ в. – Изв. НБКМ, ХХII (ХХVIII), 1996, 159-174.
10 Грозданова,Е., Ст. Андреев, Цит. съч.
11 Паскалева, В. Българката през Възраждането. С., 1984; Тодорова, О. Българката християнка през ХV-ХVIII в. – ИПр., 1992, 4, с. 3-28.
12 Граници на гражданството: Европейските жени между традициията и модерността. Съст. Кр. Даскалова, Р. Гаврилова. С., 2001.
13 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 3, л. 11.
14 Телбизов, К. Български търговски колонии…
15 Бродель, Ф. Материальная цивилизация, экономика и капитализм ХV-ХVIII вв. Т.I. Москва, 1986, с. 143-147.
16 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 3, л. 12 -15.
17 Тодорова, О. Цит. съч, с. 18.
18 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 3, л. 16.
19 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 3, л. 17-20.
20 Село в Банат, днес Дудещи-Веки, най-голямото средище на българи католици в областта.
21 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 5, л. 1-136.
22 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 5, л. 111-112.
23 Тодорова, О. Цит. съч, с. 20, 25.
24 Жечев, Н. Киев и българското девическо образование през Възраждането. – ИПр., 1992, 3, с. 58-74.
25 Бродель, Ф. Цит. съч., с. 185.
26 Энциклопедическiй словарь. Изд. Ф. А. Брокгауз и И. А. Ефрон. Т. ХVIII а. С. Петербург, 1896, с. 639-640.
27 НБКМ – БИА, ф. 579 – Леополд Косилков – а.е. 6, л. 11. Текстът е транскрибиран без ударенията и другите диакритични знаци.
28 200 gudini u Banata (1738 – 1938). Zivota i obicaja na banatscite balgare. Timisoara 1938. p. 90-91.
29 Нягулов,Б. Цит. съч., с. 21
30 Тодорова, Олга. Някои въпроси на женския статут през ХVI в. (Върху материал от българските земи). – В: Българският ХVI в. – Сборник с доклади от научна конференция, организирана от Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” и Българската археографска комисия. С., 1996, с. 119.
31 Телбизов, К. Български търговски колонии…, с. 85 – 89.
32 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 9, л. 5-8.
33 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 9, л. 6 б.
34 Тодорова, О. Цит. съч, с. 23.
35 Телбизов, К. Български търговски колонии… с. 86.
36 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 2, л. 7-10.
37 НБКМ-БИА, кол. 68, а.е. 2, л. 5-6.
38 Fermendzin, E. Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque ad a. 1799. Monumenta spectantia historiam Slavorum Meridionalium. vol.XVIII. Zagrabiae, 1887.p. 344 – 345.
39 Чипровските францисканци възприели “илирийския” език от босненските мисионери. Близостта му до българския език и специално до западните български говори им позволявала лесно да свикнат с него. – История на България… с. 208.
40 Георгиев, Любомир. Отношенията между българската община в гр. Алвинц и Францисканския орден според договора от 3 февруари 1729 г. – В: Национална научна конференция “Българската община и местното самоуправление – възрожденските традиции” – Пазарджик, 11-12 октомври 2000 г. С., 2001, с. 113-116.
41 Телбизов, К. Български търговски колонии…, с. 86-87.
42 Тодорова, О. Цит. съч, с. 26.
43 Пак там, с. 4.
44 НБКМ-БИА, кол 68, а.е. 5, л. 108-119.
45 Нягулов, Бл. Цит. съч.
