Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

 Десислава Николаиду

Европейски влияния върху богатото балканско жилище 18-19 век.

(по примери от България и Гърция)

 

През 18-19 век настъпва период на едно общо Възраждане на балканските поробени народи, засилват се национално-освободителните борби, в следствие на национална консолидация и самосъзнание. Навлизат капиталистическите икономически взаимоотношения, индустриализацията, фабричното производство, банковият капитал, разрастват се търговско-икономическите връзки с Европа. Възникват и се развиват еснафски и професионални организации, които до голяма степен подпомагат икономическото, общественото и културно развитие на селищата. Формират се културни центрове, постепенно нахлува западноевропейското влияние в културния живот, както в Гърция така и в България.

Архитектурата също започва да се влияе от общоевропейските стилови направления и идеи, като в началото на 18 век навлизат влияния на западен барок в цялата турска империя (особено силно изразени в Константинопол). (Μουτσοπουλους; 1982: 126, 128) В Атика пък се срещат примери на класицизъм от периода преди освободителната за Гърция война (1821-1829). Области под сюзеренството на Венеция, Генуа и др. са пряко свързани с италианската архитектура.

Съществуват редица предпоставки за възраждане на античната традиция:

Най-напред, някои гръцки острови никога не са губили връзките си с Европа. Остров Крит, който бил под венецианско владение от 1204 г., бива превзет от турците едва през 1669 г. Йонийските острови пък (с изключение на остров Левкас) като цяло са се спасили от Османско владичество (остров Керкира никога не е попадал в ръцете на турците) – те са били под венецианска власт до 1797 година, след това под френски, руски и английски суверенитет, като от 1815 до 1864 година образуват британски протекторат.(Clogg R.; 1995: 9) В тези гръцки области и населени места европейските влияния в архитектурата, в това число и жилищната, са нещо естествено. Те са останали до голяма степен неповлияни от архитектурата на общия балкански поробител, което не може да се каже за повечето селища на Балканите. И до днес са запазени примери от венецианската архитектура на Йонийските острови, на остров Крит, а отчасти и на Пелопонес (селищата Метони и Корони). (Μουτσοπουλους; 1982: 105)

Друга предпоставка представлява фактът, че периода на възраждането на балканските народи съвпада с експанзията на археологията и насочването на нейните интереси на изток към гръцката класика. Този интерес в масовото съзнание се изражда в модно подражание, а в архитектурата – в поредната най-силна вълна на неокласицизъм (който се идентифицира с елинизма), на неовизантика и по-късно – на еклектика. Този интерес, освен това, подхранва националното самосъзнание на древните балкански народи и те не остават настрани от възраждането на собствената си класика в архитектурата. Това връщане към класиката тук на Балканите е естествено връщане към корените, а не въпрос на модна имитация.

Желанието на поробения народ да се противопостави и да се освободи от всичко свързано с поробителя води до засилване на стремежа към по-бързо откъсване от ориенталския и възприемане на европейския начин на живот; до ориентация към европейската мода, култура, изкуства и архитектура. Преоткриването и връщането към собствените национални традиции се облагородява чрез модерната и европейска интерпретация.

Зараждането на буржоазия, състояща се от забогатели търговци, получили европейско образование специалисти в различни области на техниката, медицината, манифактурното производство, градинарството и земеделието, води до европеизация на бита и пренос на жилищни модели от Европа. Оформя се една постоянна вълна от миграции между Европа и Балканите. Това са емиграции и създаване на цели търговски колонии в големите европейски градове – от Виена до Манчестер и имиграции на чужди, европейски специалисти и търговци на Балканите – свързани с военното дело на турската империя, с изграждането на железопътната мрежа и пътното строителство, с мореплаването и корабостроенето, с католическото мисионерство. Емигрантите и имигрантите стават носители на европейски влияния в архитектурата, пренасяйки заедно с начина си и стила си на живот и най-новите модни тенденции от европейските изкуства и материална култура.

Новото обществено положение на забогатялата буржоазия и едра земевладелска класа водят до промени в бита и в начина им на живот и налагат задоволяване на новите им нужди, както, разбира се – изявяване на престиж и положение в социалната йерархия. Новопридобитият капитал се инвестирал в строителството. По-високите изисквания към бита и обкръжаващата среда пораждат промени, както във функционалното решение на жилището, така и във вънщния облик и вътрешното му оформление, които трябва да отговарят на новото обществено положение на стопаните.

Модернизацията на бита води до възникване на нови помещения в жилищните сгради, с нови функции и нови функционални връзки. Появяват се, например, специални салонигостни, приемни стаи и кабинети, помещения за сключване на сделки и пр.

Настъпват също и трансформации във функциите и вида на традиционните помещения. Така чардакът – жилищното пространство, в което преди са се извършвали повечето от дейностите свързани с ежедневието и поминъка на стопаните и което функционално е свързвало останалите помещения на етажа, вече се превръща в затворено пространство, най-често салон или част от него. Салонът също свързва помещенията и е ядрото на жилището, но в него вече не се изпълняват същите функции. Той придобива функцията на представително гостно помещение за приеми, вечеринки и балове. Той е център на композицията при развитата планова схема на симетричната градска къща, характерна за буржоазната класа и стремежът е винаги да се акцентира върху него.

За салона, като основно ядро на жилището, могат да бъдат намерени аналогии в древногръцкото – атриен тип жилище, където център на композицията е вътрешният двор заобиколен с колонади, като при възрожденското жилище това централно пространство е вече закрито.

Срещат се примери, при които към салона, предимно на горния етаж, е отделена една част, повдигната с няколко стъпала от нивото на салона, с дървен парапет и балюстради, която е служела за оркестрина. Това е също специално място за нова “модерна” функция – за оркестъра, който свири по време на тържествените приеми и вечеринки в дома на богатите граждани.

Богатството и социалното положение на буржоата и чорбаджиите се изявява още в цялостната естетическа трактовка на жилищната сграда: търси се представителност на външния и вътрешен облик на жилищата; появяват се нови елементи и украса в интериора и екстериора, нов декор и пр., които афишират европейските стремежи и нагласи на собствениците;

Показателни примери за навлизане на европейската мода в интериора са:

алафрангата – т. е. “по френски”; това е чисто декоративен елемент в интериора за който, както в българското, така и в гръцкото богато жилище, се използва един и същи термин. Представлява ниша, поставена обикновено центрично спрямо една от вътрешните стени на стаите, декорирана най-често със завеси, създаваща илюзии за прозорец, с изгледи, които се виждат от него, с вази с разкошни цветя, птици и пр.;

– друг пример са бароковите двураменни или трираменни стълбища, украсени декоративно по стените с балюстради, имитиращи парапети, които водят към салона на първия или на втория етаж;

– европейски са вече и таваните, които имитират гипсови рисувани тавани, с холкели, украсени с гирлянди и медальони, с изгледи от далечни многолюдни градове;

– стените са покрити със стенописи – на места настъпва смяна на тематиката на досегашните стенописи, като растителните мотиви, арабеските, изгледите на съществуващи или фантанстични местности (изгледи от Константинопол, Адрианопол, Венеция и други, най-често посещавани от стопанина) се заменят с неокласически мотиви, като древногръцки или римски архитектурни изгледи, божества от гръцкия Пантеон или цели сцени от древногръцката митология. Срещат се помещения при които целите стени са изрисувани с колонади (с изрисувани между тях завеси, медальони) напомнящи за древногръцкото атрийно жилище. Другаде пък са изобразени сцени изцяло вдъхновени от западни образци – лебеди плуват в езеро, пауни и елени свободно се разхождат из имение, семейни разходки сред природата и пр. На места, в една и съща сграда, съжителстват в пълна хармония различните по тематика стенописни пана.

Във външния образ на сградите също се забелязва един стремеж към по-голяма представителност – най-често постигана чрез симетрия, подчертана благодарение на портика, бароковите външни двураменни, а понякога и трираменни стълбища, бароково извитата кобилица и пр. Обръща се голямо значение на портика, който там, където теренът и подходът към него позволяват, изскача извън очертанията на сградата и същевременно той пробива обема на салона. (Кожухаров Г., Р. Ангелова; 1971: 57) Класическият декор и стенописи преминават от вътрешното пространство и върху фасадите, а в някои случаи дори и върху оградните стени, като по този начин се създава впечатление за по-голямо дворно пространство.

Постарахме се накратко да покажем настъпилата промяна и воля към европеизация в богатото балканско жилище през 18-19 век, с което се отваря пътя за стилово обновление в архитектурата на Балканите в навечерието на модернизма.

Библиография:

Кожухаров Г., Р. Ангелова. Пловдивската симетрична къща. БАН. София. 1971 Сlogg, К., Συνοπτική Ιστορία της Ελλαδας 1770-1990.

ΙΣΤΟΡΗΣΗΣ. Αθήνα. 1995. Αγοροπουλου Μπιπμπιλη Α.. Κέρκυρα – ιν: Ανατολικό Αιγαίο – Σποράδες – Επτάνησά. Ελληνική παραδοσιακή αρχιτεκτονική. —τομος 1. Αθήνα. Μέλισσα. 1987. σ. 219-250. Βαλκανική παραδοσιακή αρχιτεκτονική. Αθήνα. Μέλισσα. 1993.

Μουισοπουλος Ν. Κ., Οι ρίζες της παραδοσιακής μας αρχιτεκτονικής. <Ακαδημια Αθηνων>. Αθήνα. 1982, τομ. 57.

Μουισοπουλος Ν. Κ., Παραδοσιακή αρχιτεκτονική της Μακεδονίας. 15ος-19ος αιώνας. <Παρατηρητης>. Θεσσαλονίκη. 1993.

Μποζινεκη-Διδωνη Π., Κριτή —ιν: Ελληνική παραδοσιακή αρχιτεκτονική, -τομος 3. Αθηνα. Μέλισσα. 1984, σ. 215-286.

Πασχαλιδου Μωροτη Λλ., Γ. Γιαννουλολλης, Δ. Μωροτης. Πινακοθήκη της τέχνης του ε λληνικου λαού. – Α. Αρχιτεκτονική των κοσμικών μνημείων. – Αρχοντικά Καστοριάς. Αθηναι. 1948.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Leave a Comment

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.