Пламен Антов. Любов и отечествo. Изследвания върху българската възрожденска литература и култура. Българска академия на науките, Институт за литература. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2024. – 358 c. (ISBN 9786192454050)
Макар и съставена от отделни статии, книгата изгражда цялостно (монографично) „вътрешно пространство“, където литературата е мислена като пълноценната философия на българското битие в историята, на българското „влизане“ в модерната история през епохата на Възраждането.
Самото Възраждане е мислено като българското „осево време“ (Аchsenzeit) в ножицата между автохтонните „вертикални“ наследства (фолклорът, дълбоката колективна памет) и външните „хоризонтални“ въздействия отвън – класическата модерност на ХVІІІ и ХІХ в.; но още повече типологичните съответствия между тях.
Книгата предлага по-скоро едри сравнителни типологии между литературата и културата на Българското възраждане и някои външни, по-близки или далечни контексти: Гърция, Германия, Франция, Америка.
Изследват се механизмите, чрез които литературата като националноидеологически „метаразказ“ произвежда колективното (монументално) битие във вид на символна, собствено идеологическа „сянка“ на историята.
Макар да се борави основно с класически творби и имена от канона на епохата, към тях са търсени инфраканонични ракурси, разкриващи непривични значения – „ниските“ измерения на „високото“.
Теоретичната аргументация – историко-философска и литературна – е извлечена от класическото наследство: Паисий, П. Р. Славейков, Д. Войников, Ботев, Захарий Стоянов, Вазов, но активно приобщени са също творби и имена от периферията на канона: Кр. Пишурка, Ст. Михайловски, Ст. Заимов… Включени са и някои съвременни продължения на жанров модели с дълбоки предлитературни корени.
Специален акцент е еротичният сюжет, неочаквано натоварен с високи национално престижни значения.