На 8-9 април 2022 г. в Нова конферентна зала на СУ “Св. Климент Охридски” ще се състои научната конференция “Книга и шрифт. Традиция и съвременност”. Конференцията ще се открие още на 7 април с изложба, посветена на история на българската книга и шрифт в СБХ. А на втория ден на конференцията е предвидена и…
Read MoreБЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЕК Хартиени революции – Ръкописните и печатни издания като идеологически инструменти Интердисциплинарна конференция 15.11.2021 г. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нова конферентна зала Програма 9.15 – Откриване на конференцията от доц. д-р Надежда Александрова – председател на „Българското общество за проучване на XVIII век“ I .Водещ: Надежда…
Read More
ХАРТИЕНИ РЕВОЛЮЦИИ – РЪКОПИСНИТЕ И ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ КАТО ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ Настоящата конференция продължава темата от предходната година за събитийността на книгата, като този път акцентът е поставен върху историята на хартията, нейното разпространение и употреби в периода XVI-XIX век. Темата е в унисон с „материалния обрат“ като подход в изследването на културната и социална история,…
Read More
На 15.10.2020 г. в онлайн среда беше проведен съвместен еднодневен форум на Университетския семинар за XVIII в. и Българското общество за изучаване на XVIII век. Семинарът беше предназначен за студенти – бакалаври, магистри, докторанти и постдокторанти, коити имат интерес към темата “Близост и другост в културата на XVIII-XIX в.” Програмата на семинара можете да видите…
Read MoreСвалете поканата от тук. Изобретяването на печатарската преса (1439) от Йохан Гутенберг поставя началото на революционно дело, което представлява ключов момент в историята на модерна Европа. Еволюцията в областта на техниката и на печатното слово отразява движението на идеи, настроенията на автори и реакциите на образовани читатели, маркира социалните промени, довели до преструктуриране на граници…
Read MoreЛийла Ганди (Мелбърн) Един сложен Оксидентализъм: Колониално желание и разочарование у В. С. Найпол В последните години въпросът за връзката на В. С. Найпол с Англия започна да усложнява неговата досега негативна рецепция в постколониалната академична общност. Докато през 80-те години поколение от вдъхновени от анализа на колониалния дискурс критици беше способно да го…
Read MoreРаймон Детрез “Погърчване” и “поевропейчване” през Възраждането 1 Още при едно първо бегло запознанство с проблема за оксидентализма в България – в смисъл на отрицателно предразположение към Запада – възниква презумпцията, че българският (всъщност балканският) оксидентализъм изисква спрямо оксидентализмa “изобщо” същите допълнения и уточнения, каквито Мария Тодорова, изтъквайки специфичността на балканизма – отрицателното…
Read MoreЙелда Демираг (Анкара) Пан-идеологиите в Османската империя срещу Запада: от паносманизма до пантюркизма Дори когато Османската империя обхваща една трета от европейските земи, тя не е призната за европейска сила поради религията, различаваща я от другите европейски държави.[1] Де факто, османците не са се стремили да бъдат признати като такава, понеже са смятали, че…
Read MoreНадя Данова Отново за “Оксидентализма” като образ на Другия Бих искала да споделя някои от проблемите, с които съм се сблъсквала в усилието си да разбера поне донякъде какво са искали да кажат нашите сънародници от XVIII и XIX в., сътворявайки образа на Запада. За всички нас е ясно, че не винаги можем…
Read MoreНиколай Чернокожев Залези и Запади или окцидентализъм vs ориентализъм За България често – може да се каже, че и постоянно – се е твърдяло и се твърди, че е „между Изтока и Запада”[1]. Други втвърдили се твърдения са, че България се намира на кръстопът, че Балканският полуостров е мост, а от дадена (западна) гледна…
Read More
Последни коментари